Решение № 759 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2016 г.

Решение № 759 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7593/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби на "Ф. г. 1" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. З. "И." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. З. срещу решение № 103 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 244/2015 г. на Административен съд- С. З.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество и алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане. О. О. С. З., чрез кмета, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответникът "З. Г." ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. З., в писмена защита и възражение по касационните жалби, оспорва тяхната основателност и моли за оставянето им без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е изменена по жалба на "З. Г." ООД определената с протоколно решение № 12/1.06.2015 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ пазарна оценка за право на преминаване през ПИ 77476.507.15, ПИ 77476.507.22, ПИ 77476.507.150, отменено е решението в частта за ПИ 77476.507.66, ПИ 77476.507.28 и ПИ 77476.507.58 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в частта за ПИ 77476.507.28 и ПИ 77476.507.58. Законосъобразността на оспорения протокол на комисията по чл. 210 ЗУТ е преценена на основание изискванията по чл. 192 ЗУТ, т. е. за учредено право на преминаване, като е прието, че оценката по чл. 210 ЗУТ предхожда издаването на заповед от кмета по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за размера на определеното обезщетение във връзка с констатациите на приетите по делото съдебно-технически експертизи /първоначална и допълнителна/. Възраженията по валидността на оспорения акт са възприети като неоснователни, поради липса на изискване в ЗУТ за назначаване ad hoc на комисията по чл. 210, както и изискване за определяне поименно на членовете на комисията. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилна преценка за валидността на акта по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по оспорване протокола на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с който е определена оценка по чл. 192, ал. 6 ЗУТ на правото на преминаване през описаните имоти, от което следва, че контрола за законосъобразност е ограничен само досежно решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, което съставлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт по силата чл. 210, ал. 3 във вр. с ал. 2, чл. 215 от ЗУТ. Извън обсега на съдебния контрол по чл. 146 АПК са доводите касаещи учредяването на самото право на преминаване, което е предмет на последваща заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Безспорно е по делото, че процесното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, обективирано в протокол № 12/1.06.2015 г., е взето от комисия, назначена със заповед № 10-00-1997-1/2.09.2013 г., изм. със заповед № 10-00-2371/31.10.2013 г. на кмета на О. С. З.. Видно от тези заповеди, представени по делото, по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 210 ЗУТ е определена петчленна комисия по чл. 210 ЗУТ, като двама от членовете не са персонифицирани- по т. 2 "юристконсулт от отдел "Правно нормативно обслужване" и по т. 5 "старши специалист "Кадастър", като не е визиран и предмета на произнасяне от комисията - искането за определяне на конкретния сервитут. От приложеното писмо изх. № 10-11-2142/24.02.2016 г. на О. С. З. се установява, че членовете на комисията по т. 2 и т. 5 за заседанието, проведено на 1.06.2015 г., в което е взето процесното решение по протокол № 12/1.06.2015 г. са определени "по устно разпореждане на началник отделите, съобразно вменените им ръководни функции по длъжностна характеристика". Изложеното сочи на нищожност на процесното решение, поради липса на надлежно назначена от кмета на общината комисия по смисъла на чл. 210, ал. 1, предл. последно от ЗУТ. Определянето на персоналния състав на комисията е в правомощията на кмета, съгласно изричната регламентация на ал. 1, чл. 210 ЗУТ - "изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения........ се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината". Съгласно ал. 2, чл. 210 "кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересованите лица определянето на обезщетение или оценка от комисията". Касае се за изключителна хипотеза на специалния закон, тъй като актовете на тази комисия не съставляват помощни такива в административната процедура, а им е придадено качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол - чл. 210, ал. 3 във вр. с ал. 2, чл. 215 от ЗУТ. Следователно комисията по чл. 210 ЗУТ е орган по устройство на територията, чието предназначение и правомощия са определени със специален закон, от което следва, че от надлежното й сформиране зависи нейната компетентност. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се прогласи нищожността на оспореното решение по протокол № 12/1.06.2015 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 10-00-1997-1/2.09.2013 г. и заповед № 10-00-2371/31.10.2013 г. на кмета на О. С. З.. Предвид нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се върне за ново произнасяне на кмета на О. С. З.. С оглед своевременно заявеното искане от касатора "И." ЕООД и изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, О. С. З. дължи реално направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 1685 лв. -75 лв държавни такси, 410 лв депозити за СТЕ-зи и 1200 лв адв. възнаграждение по два броя фактури. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение