Решение № 6680 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на В. Г. Г., чрез адв. Иванов, против решение 1402 от 31.03.2025 г., постановено по адм. дело 905/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, съответно в частта, с която жалбата на Г. против разрешение за строеж с 39/ 14.03.2024г. , издадено от главния архитект на община Велинград, с доводи за неговата нищожност, е отхвърлена и в частта, с която жалбата на Г. против същия административен акт с доводи за отмяната му като незаконосъобразен, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че решението в частта, в която жалбата й е отхвърлена, е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваното разрешение за строеж да бъде прогласено за нищожно или евентуално след отмяната делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Излага съображения за неправилност на съдебния акт в частта, в която производството по подадената от нея жалба е прекратено, като твърди, че не е уведомена за издаденото разрешение за строеж по съответния процесуален ред. Моли решението в тази част да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Велинград не изразява становище. Представените писмени отговори не са подадени от името на този орган, а от кмета на община Велинград, респ. община Велинград, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ответниците Г. П. Б. и П. Г. Б. оспорват частната и касационна жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната и частна жалби и доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима: Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че срокът за оспорване на разрешение за строеж 39/ 14.03.2024г., издадено от главния архитект на община Велинград, с искане за отмяната му като незаконосъобразно, е пропуснат. Правилно е прието, че административният акт е съобщен на жалбоподателката Г. чрез нейния пълномощник на 01.07.2024г., обстоятелство, което не се оспорва, поради което от тази дата тече предвиденият в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14 дневен срок оспорване на акта. Срокът изтича на 15.07.2024г., понеделник, работен ден, а жалбата е подадена на 22.07.2024г., т.е. седем дни по-късно. Срокът за оспорване на акта е преклузивен и пропускането му погасява правото на жалба с доводи за незаконосъобразност на административния акт. Обстоятелството, че Г. е уведомена за разрешението за строеж след искане от нейна страна, е без значение за редовността на съобщаването, а доводите на частната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд в частта, в която жалбата на Г. против разрешение за строеж 39/ 14.03.2024г., издадено от главния архитект на община Велинград, с доводи за неговата незаконосъобразност, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в тази част следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. Съобразявайки се с доводите в жалбата съставът на Административен съд Пазарджик правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното, при правило тълкуване и прилагане на закона и обосновано от доказателствата административният съд приема, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно. С оспореното разрешение за строеж 39/ 14.03.2024г., издадено от главния архитект на община Велинград, е разрешено на жалбоподателя В. Г. и на ответниците П. Б. и Г. Б. да извършат основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция на жилищна сграда в УПИ IV 2893, кв. 123 по плана на гр. Велинград, отреден за ПИ идентификатор 10450.502.149 по КК на гр. Велинград. Административният акт е издаден по искане на ответниците, собственици съответно на втория на таванския етажи от сградата съгласно представените нотариални актове, без съгласието на жалбоподателката Г., собственик на първия жилищен етаж и на идеална част от дворното място, тъй като от извършената съдебно- почеркова експертиза се установява, че заявлението не е подписано от последната. Разрешението за строеж е издадено след скица виза от 07.11.2023г. на главния архитект на община Велинград за проектиране на: основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция и обособяване на обитаемо подпокривно пространство мансарден жилищен етаж (бивш тавански етаж) и въз основа на одобрени инвестиционни проекти по част Архитектура и Конструктивна и изготвен комплексен доклад за съответствие. Проектът предвижда увеличаване на обема на подпокривното пространство с повдигане на височината на стрехата и промяна на фасадата с поставяне на допълнителни прозорци, увеличаващи светлата площ. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ орган и при спазване на изискванията за форма- актът е писмен и е със съдържанието по чл. 149, ал. 9 ЗУТ, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. В този смисъл законосъобразно е посочено, че липсата на заявление от В. Г. за издаване на разрешение за строеж, не опорочава административния акт до степен на нищожност. Заключението на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и целта на закона, които да са основание за неговата нищожност, също следва да бъде споделено. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Изтъкнатите от жалбоподателката пороци на административния акт като противоречие с ПУП, непълнота на инвестиционните проекти и липса на съгласие от съсобствениците дори да са допуснати могат да доведат до незаконосъобразност, но не и до нищожност на разрешението за строеж, тъй като не разкриват пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или на законово основание за постановяването му, както и невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Г. против разрешение за строеж 39/ 2024г., издадено от главния архитект на община Велинград, с доводи за неговата нищожност. Съдебният акт в посочената част е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция жалбоподателката В. Г. следва да заплати на П. Б. и Г. Б. общо сумата 1200.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноски за вещо лице не могат да бъдат присъдени на ответниците, тъй като такива разходи не са направени пред настоящата инстанция и претенцията за тези разходи е следвало да бъде заявена пред административния съд. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,