Решение № 8095 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2008 г.

Решение № 8095 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14716/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на Гинка Илиева Димитрова и Димитър Костадинов Димитров, двамата съпрузи от гр. Пловдив, чрез адв. Св. Хаджиева, против Решение № 342 от 9.10.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 422/2006 г. съответно в частта му, с която по жалби на Гинка Илиева Димитрова и Димитър Костадинов Димитров съответно са отменени данъчен ревизионен акт (ДРА) № 3978/19.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД Пловдив, потвърден с Решение № 221/27.02.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и данъчен ревизионен акт (ДРА) № 3979/19.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД Пловдив, потвърден с Решение № 201/24.02.2006 г. на Директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частите им, с които на двамата жалбоподатели са определени: данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2000 и 2001 г. съответно над 20 446, 60 лв. и 11 388, 80 лв. и лихви съответно над 12 417, 76 лв. и 5 217, 94 лв. и в тази, с която жалбите против посочените ДРА в останалата им обжалвана част са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано възприемане на съдебно-техническата експертиза, която е извършила оценка на извършеното строителство по цени от 1999 г., а не от 2000 и 2001 г.; без основание са кредитирани показанията на свидетеля Киров, макар да противоречат на дадените от това лице писмени обяснения в хода на ревизионното производство. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбите против ДРА, в посочените части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по тази жалба Гинка Илиева Димитрова и Димитър Костадинов Димитров, чрез адв. Хаджиева, оспорват жалбата. В касационната жалба на ревизираните лица се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, поради съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка за приложимост на особения ред по чл. 109 ДПК (отм.) за извършване на ревизията, след като не е установена хипотезата на чл. 18 ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) и не е установено ревизираните лица да са реализирали печалби от стопанска дейност; без основание първоинстанционният съд не е признал получаването от страна на Димитър Димитров на паричен заем в размер на 250 000 лв. през м. 07.1999 г. от управителя на "Маком" ЕООД Ангел Малаков, след като е представена разписка за сумата и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза установяваща посочения разход за дружеството и възстановяването на сумата от управителя му до края на 1999 г. Съдът неправилно не е признал изпълнението на договора за заем, за който не е доказано да е симулативен. В решението в тази част няма произнасяне относно констатациите на ДРА за 2002 и 2004 г., които засягат права на ревизираните лица, макар да не са определени задължения за тези периоди. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на ДРА в посочените части, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова и юрк. Коева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл. 132 ал. 1 ДПК (отм.) против подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред окръжния съд, при съединени производства, са били посочените ДРА, издадени съответно на Гинка и Димитър Димитрови, в резултат на данъчни ревизии по ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 1999-2004 г. При ревизиите е установено несъответствие между имущественото състояние на ревизираните лица и получените от тях доходи, изпратени са искания за представяне на доказателства и поради не представянето на такива, както и поради не подаване на годишни данъчни декларации за 2000 и 2001 г., ревизията е извършена по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.). Фактически, спорът се е свел до това получил ли е г-н Димитров паричен заем в размер на 250 000 лв. през м. 07.1999 г., с която сума да се оправдаят покупката от страна на г-жа Димитрова на имоти № 036040 и № 036041, в землището на Пловдив-запад, местност "Прослав" и извършването в имотите на строителство на две сгради, както и покупката на лек автомобил "Мерцедес - Бенц", съответно - каква е стойността на посочените разходи за придобиването на лекия автомобил, земята и на вложените в това строителство строителни материали, труд, транспорт, механизация и др. При ревизията управителят на "Маком" ЕООД е дал писмени обяснения, че сумата 250 000 лв., изтеглил от касата на представляваното от него дружество и дал в заем на Димитър Димитров към 31.07.1999 г. със срок на договора до 14.07.2006 г. По този повод е извършена проверка в данъчното досие на фирмата, от която е установено, че за периоди 2000-2001 г. е съставен ДРА, от приложената към който оборотна ведомост към 31.12.1999 г., сумата не е отразена като вземане, също и в подадената годишна данъчна декларация и приложения към нея баланс. Управителят на "Маком" ЕООД е обяснил, че той бил възстановил сумата през м. 11.1999 г. и затова в оборотната ведомост в края на 1999 г. тя не фигурирала като вземане. Представил също оборотна ведомост към 31.07.1999 г., в която сумата била записана като вземане. Ревизиращите приели за недоказан факта на получаването на паричната сума в заем, поради липсата й в посочената оборотна ведомост и непредставяне на разписка или друго доказателство за предаването на сумата. Назначената в хода на ревизията експертиза с вещо лице инж. Румяна Славкова, лицензиран оценител, дала заключение за стойност на извършеното строителство през 2000 г. в размер на 270 322, 81 лв., а на това през 2001 г. - 99 610, 79 лв. Оплакването за неприложимост на процесуалния ред по чл. 109 ДПК (отм.) при извършване на ревизиите не е оправдано. Правилно окръжният съд е приел, че няма пълно покритие на хипотезите на чл. 109 ал. 5 и чл. 18 ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). Доколкото нормата на чл. 109 ал. 1-5 е с процесуален характер, установяването на някоя от предпоставките на ал. 1, е достатъчно основание за определяне на данъчната основа по посочения в разпоредбата начин. В случая са били налице две такива предпоставки-не представяне на доказателства относно придобиването на имущество през ревизираните данъчни периоди и не подаване на годишни данъчни декларации - т. т. 1 и 7. Обосновани, на събраните по делото доказателства, са мотивите на първоинстанционния съд относно началната дата, обема и вида на извършеното строителство, както и неговата стойност. Съдът е подчертал липсата на констатация в ДРА относно начален момент на това строителство едва през 2 000 г. Правилно съдът е приел, че единствените данни за годината на извършване и видовете СМР, извършени в посочените по-горе недвижими имоти, са показанията на свидетеля Атанас Ангелов Киров, които са обсъдени подробно и обосновано са кредитирани. Свидетелят е имал непосредствени впечатления от процесното строителство, тъй като е бил главен майстор на строежа. Неговите показания се подкрепят и от тези на другите двама разпитани свидетели, работили на строежа. Не е оправдано оплакването в касационната жалба на Д"ОУИ" Пловдив за противоречие на тези показания със събраните в хода на ревизията доказателства. Пред съда са представени, изискани по реда на чл. 153 ГПК (отм.) 3 бр. декларации на лицата, разпитани като свидетели, дадени във връзка с узаконяване на строителството по подадена молба по § 184 от Закона за устройство на територията и констативни актове на длъжностни лица на Община Пловдив. В последните няма констатация за началната дата на строителството, извършено без строителни книжа - проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво. Относно декларациите на посочените лица в това производство, съдът е съобразил показанията на свидетелите, че те се отнасят само за имот № 03041 и извършеното в него несъществено строителство на навес в този имот, а доказателства за обратното не са събрани както в хода на ревизионните производства, така и в съдебното производство. При положение, че единствените доказателства за вида и времето на извършване на строителството са посочените свидетелски показания, обосновано окръжният съд е кредитирал заключение на съдебно-техническа експертиза относно цената на това строителство, която за 2000 г. е в размер на 83 478, 82 лв., а за 2001 г. е в размер на 78 345 лв. общо за двамата съпрузи. Не е оправдано основното оплакване в жалбата на ревизираните лица относно необосновано не признаване на факта на получаване на сумата 250 000 лв. от лицето Ангел Малаков. Анализирайки клаузите на наемния договор и характера на договора и разписката за предоставяне на сумата като частни документи, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за осчетоводяването на сумата в счетоводството на посоченото дружество, съдът е направил обоснован извод за не опровергаване на констатациите на ДРА в тази част. При липсата на доказателства за предоставяне на уговореното в договора обезпечение, за изплащане на месечни вноски за уговорената лихва и за връщане на сумата по главницата, чийто падеж е бил в хода на съдебното производство, първоинстанционният съд с право е счел данъчната администрация за трето лице по смисъла на чл. 145 ал. 1 ГПК (отм.), на което не може да се противопостави достоверност на датите на договора и разписката за предоставяне на сумата. Представените в касационното производство писмени доказателства, предвид датите им, са могли да бъдат представени пред първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъждат от касационната инстанция, за която съществува процесуална забрана за нови фактически установявания. По изложените съображения, първоинстанционното решение не е постановено при пороци, обосноваващи твърдяните в жалбите отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение.