Решение № 294 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 62/2012 г.

Решение № 294 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 62/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 05.04.2012 г. по гр. д. № 62/2012 г. ВКС е допуснал касационна проверка на решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 4125/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.05.2006 г., по гр. д. № 1943/2005 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторите С. Д. П. и С. С. П. от, двамата от [населено място] срещу Д. И. Д. искове за предаване владението на около 15-20 кв. м. от УПИ Х-СГНС, в кв. 20 по плана на [населено място] и негаторен иск за премахване на оградата, поставена между УПИ Х-СГНС и УПИ IХ-СГНС, която навлиза в УПИ Х-СГНС. Касационната проверка е допусната по разрешения материалноправен въпрос дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС, при действието на който е учредено и реализирано право на строеж върху държавен имот, урегулиран в дворищно-регулационен парцел към 1970 г., отпада правото на ползване върху целия имот, признато с отменената норма в полза на суперфициарния собственик или то се запазва. В касационната жалба се поддържат основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК с довод за неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че в полза на касаторите, ищци по исковете, с договор от 11.09.1970 г. сключен с ИК на Ленински РНС, [населено място] е било отстъпено право на строеж върху парцел Х в кв. 20 по плана на [населено място] от 1967 и 1970 г., за построяване на жилищна сграда. Правото на строеж е реализирано. С приета техническа експертиза е установено, че при изработването на частичен дворищно-трасировъчен карнет за парцел Х от кв. 20, е установено навлизане на оградата, поставена по страничната регулационна линия между парцел Х-СГНС и парцел IХ-СГНС, в парцела на касаторите - Х-СГНС. Оградата е поставена неправилно по линията А-Б-В, вместо по линията А-Б-Г както е посочено в дворищно-трасировъчния карнет. В резултат на това е завзета площта заключена между буквите БВГБ с площ от около 12 кв. м. и оцветена в зелено на скицата към експертизата. Това е установено и след проверка на специалистите към Столична община- район П. и отразено в съставен констативен протокол от 14.11.2005 г. на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ. С приета техническа експертиза от въззивния съд е установено, че твърдяното от ответника преместване на оградата по регулационната линия и констатациите отразени в констативни протоколи № № 1 и 2 от 7.03.2006 и 5.05. 2006 г. не съответстват на фактическото положение. При оглед на място вещото лице е установено, че оградата не е премествана, на места телената мрежа е увиснала и подпряна с подръчни средства, а местоположението на ограда се отклонява от регулационната линия съгласно издадения трасировъчен карнет. Това е установено при извършено ново заснемане от лицензирана геодезическа фирма през 2008 г. и през м. септември 2010 г. Изместването по уличната регулация е равно на 1.57 м. и е с дължина около 80 см. Изместването е видимо и на снимковия материал, приложен към експертизата и варира по дължината на регулационната граница, която е около 25.50 м. На места то е от 0.22 м., а на други и от 0.39 м. Вещото лице е констатирало, че съставените констативни протоколи № 1 от 07.03.2006 г. и № 2 от 05.05.20996 г. не са съставени по предвидения за това ред, тъй като не съдържат пълни и конкретни данни за местоположението на оградата и вида на уредите, с които е извършено замерването. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни като се е позовал на новонастъпили по време висящността на спора факти - преместване на оградата по регулационната линия. Въззивният съд е потвърдил крайния извод за неоснователност на исковете, като е аргументирал същите с други правни изводи. Приел е, че правото на строеж в полза на ищците е било отстъпено при действието на чл. 13 и чл. 15 ЗС, които норми към момента на предявяване на иска са били отменени. С отмяната на нормите е отпаднало правото на ползване върху цялата площ на парцела и по аргумент от чл. 64 ЗС е редуцирано до ползване върху частта от него, която е застроената и необходимата за обслужване на сградата. Изводът е незаконосъобразен. Отменените норми са от материалноправен характер и отмяната им има действие за напред. Придобитото право на ползване върху урегулирания държавен имот по време на действието им не се прекратяват с отмяната им. Правните последици на сключения договора при действието на посочените норми са запазени и ищците се легитимират като носители на това ограничено вещно право. Аргумент за това е и признатото право на суперфициарните собственици на сгради или имоти в сгради, построени върху държавен, а сега общински терен, да изкупят прилежащия терен или този, върху който е, учредено право на строеж - ПМС № 235 от 1996 г. и чл. 35, ал. 3 ЗОС. По спора не може да бъде постановено решение по същество, тъй като с приетата техническа експертиза от въззивния съд не е установено къде точното следва да се постави оградата и коя е завзетата площ от ответниците. Това е следвало да се постави като задача на експертизата и да се изиска отразяването и на скица чрез означаване с букви или чрез оцветяване, предвид предмета на поставената задача, определен от въззивния съд в съдебно заседание, проведено на 10.02.2010 г. За установяването на този релевантен факт е необходимо поставяне на допълнителна задача на вещото лице, което е основание по чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.