Решение № 10163 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2015 г.

Решение № 10163 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. А. М. А., гражданин на Египет, против Решение № 5296 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 10310/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, както и настоящата ситуация в страната на произход. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник председателят на ДАБ, чрез юрк. Славова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на А. М. А. М. А., гражданин на Египет, срещу Решение № 4965 от 24.07.2014 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Съдът е установил, че настоящото производство е трето по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ: С Решение № 500 от 23.10.2009 г., председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. А. М. А. С Решение № 3858 от 17.03.2011 г. постановено по адм. дело № 15081/2009 г. на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата му подадена срещу това решение. С Решение № 9984 от 05.07.2011 г. постановено по адм. дело № 6345/2011 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 3858 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 15081/2009 г. на същия съд. По втората молба за закрила административният орган се е произнесъл с Решение № 453 от 22.06.2012 г. като отново е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на египетския гражданин. С Решение № 5285 от 08.10.2012 г. постановено по адм. дело № 7257/2012 г. на АССГ е отхвърлено оспорването на чужденеца. С Решение № 141 от 08.01.2014 г. постановено по адм. дело № 812/2013 г. на ВАС, е оставено в сила Решение № 5285 от 08.10.2012 г. на АССГ. Третата молба на кандидата е подадена на 18.06.2014 г. и по нея е постановен оспорвания отказ. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на А. М. А. М. А. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е установил, че А. не е обосновал наличие на страх от преследване от властите в Египет. Видно от изложеното в проведените интервюта, чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на преследване поради политически убеждения, раса или религиозна и етническа принадлежност. Според съдът, закрилата на чл. 8 ЗУБ не следва да бъде предоставена и поради факта, че изложените причини са от личен характер и не попадат в обхвата на регламентираната закрила от нормата на чл. 8 от ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Не се установило, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне Египет поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Не е била налице и заплаха за молителя, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че не е налице и приложимост на решение по дело № С - 465/07 на Съда на Европейския съюз относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/Е0. Това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни в Египет да е налице насилие от изключителна степен, дължащо се на въоръжен конфликт, което да обоснове нуждата от предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила. От събраните по делото доказателства, първостепенният съд е установил също, че посочените от чужденеца причини имат само и единствено личен характер. Съдът се е позовал и на приложената по преписката справка вх. № 01-4226/03.04.2014 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС за актуалната ситуация в Египет. На основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 7 от ЗУБ е получено становище рег. № Т-6917/14.07.2014 г. от държавен агент при ДАНС до председателя на ДАБ, съгласно което ДАНС възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца, поради това, че същият представлява заплаха за националната сигурност. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на А. М. А. М. А. срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, които имат личен характер. Освен това опасенията му са и неоснователни, тъй като от доказателствата по преписката се установява, че бракът между А. М. А. М. А. и българската гражданка М. В. Д. е прекратен. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Египет с оглед на факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е трета молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установената фактическа обстановка не е променена и не дава основания да се приеме, че е възникнала реална опасност от тежки посегателства срещу живота на кандидата. В проведеното интервю чужденецът изрично е посочил, че не са налице нови обстоятелства. При така установеното по делото, извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно също така са преценени и относимите факти от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване не се установяват по делото. Следва да се добави, че жалбоподателят е напуснал законно страната по произход, няма проблеми с официалните власти, поради което не са налице предпоставките на посочената материална разпоредба на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Египет, не може да става дума за наличие на война. Доказателство за това са и данните от приложената по делото справка от ДАБ за Египет с вх. № 01-1339/05.02.2015 г., поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,