Решение № 12760 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2018 г.

Решение № 12760 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1327 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 195/2017 г., по описа на Административен съд– Бургас (АС Бургас) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати на И. Хъшев сума в размер на 350 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените неимуществени вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, която да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че присъдената сума е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание чрез юрисконсулт Л. Николова поддържа касационната жалба и основанията посочени в нея. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и се остави без уважение подадената от И. Хъшев касационна жалба. По делото е постъпила и касационна жалба на И. Хъшев срещу Решение № 1327 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 195/2017 г., по описа на Административен съд– Бургас в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 350 лв. до претендираните 16500 лв., като неоснователен, за неимуществени вреди, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– Бургас. В жалбата се намира, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Намира, че адм. съд неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, като не го е съобразил с периода, в който е бил поставен при нечовешки условия, както и с постановени по същите въпроси решения на Европейския съд по правата на човека. Моли да се уважат в пълен размер предявените претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В подадения писмен отговор И. Хъшев счита касационната жалба на ГДИН за неоснователна и недоказана и моли същата да се остави без уважение, като се уважи неговата касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита двете жалби за неоснователни. Приема, че при обективно установени факти, съставът на АС- Бургас е достигнал до обоснован извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и не са налице касационни отменителни основания. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 16500 лв., настъпили през времето на престоя на ищеца в Затвора Бургас за периода от 02.09.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Фактическите основания на предявения иск са свързани с бездействието на затворническата администрация да настани ищеца в килия без тютюнев дим, който той имал непоносимост, лошите битово-хигиенни условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение. С обжалвания съдебен акт- Решение № 1327 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 195/2017 г., по описа на Административен съд– Бургас е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да ЗАПЛАТИ на И. Хъшев обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от 02.09.2016 г. до 20.12.2016 г., поради недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество и недостатъчно количество на храната, в размер на 350 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 350 лв. до претендираните 16500 лв., като неоснователен. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради недостатъчната жилищна площ, лошите хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество и недостатъчно количество на храната. Намира за установено, че по време на изтърпяване на наказанието ищецът е бил настанен в помещения, в които разполагаемата площ на 1 лице е била от порядъка на 2- 3 кв. м. Изложени са съображения, че изброените условия в тяхната съвкупност представляват отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода". Приема, че в случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС, съгласно която никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Приема за безспорно понасянето на неимуществени вреди, поради фактът на поставянето на лицето в подобна жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия, по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени. Административният съд преценява както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от свобода, така и продължителността на периода, за който се търси обезщетението – от 02.09.2016 г. до 20.12.2016 г. и на тази база счита за справедливо присъждане на обезщетение в размер на 350 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия, при които е настанено лицето в Затвора Бургас са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Правилно решаващият съд е преценил за частично основателна предявената от Хъшев искова претенция във връзка с битовите условия в Затвора– Бургас. По делото са установени обстоятелствата, че за периода на престоя в Затвора – Бургас ищецът е бил поставен в унизително положение, поради недостатъчна жилищна площ /под 3 кв. м. и в трите килии/ и лоши хигиенно – битови условия. Безспорно по делото се доказват нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Ред. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата на ГДИН за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил точни ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени релевантните факти и настъпилите последици за лицето. В тази връзка неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 350 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- жизнена площ, осветеност и хигиена са аргументи против определяне на по– нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено на основание чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Присъдената сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето- чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС. Не е налице неправилност на решението в частта за разноските, поради неприсъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ГДИН. Разноски на ответника за претендираното юрисконсултско възнаграждение не са били дължими в първоинстанционното производство, доколкото разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Този правен извод е важим и за претенцията за юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело, която се явява неоснователна. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение