Решение № 3871 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2011 г.

Решение № 3871 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Вилям Костов Попов, от гр. София, против решение № 651/15.02.2011 г. постановено по адм. д. № 5814/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - заместник генералният директор на "Авиоотряд 28", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата Вилям Костов Попов против решение № 2/12.07.2010 г. на зам.- генералния директор на "Авиоотряд 28", с което е отказано да бъде предоставен достъп до обществена информация по три заявление на жалбоподателя. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на акта на всички законови основания. Оспореният акт е постановен от зам.-генералния директор на "Авиоотряд 28", като в същия е посочена заповед № РД 12-20/2010 г., с която вероятно на издателя на акта са делегирани права да постановява решения по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но тази заповед не е приложена по делото. Видно от приложените в административната преписка доказателства, е че кореспонденцията с жалбоподателя по повод на подадените от него заявления изхожда, както от генералния директор, така и от издателя на акта. При липса на доказателства за делегиране на права не може да се направи извод за компетентност на органа, издал оспореното решение. Следователно в нарушение на чл. 152, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК съдът не е изискал прилагането на административната преписка в нейната цялост. Посоченото нарушение е съществено, тъй като в обжалваното решение липсват мотиви относно компетентността на издателя на акта, което препятства настоящата инстанция да извърши касационна проверка на решението в тази му част. Наличието или липсата на компетентност на издателя на административния акт е основание за законосъобразност, респективно за незаконосъобразност на обжалвания акт, още повече, че в писмените бележки, представени в настоящата инстанция, касаторът изрично се позова на нищожност на обжалвания административен акт поради липса на доказателства за делегиране на права. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административния орган доказателства, установяващи компетентност на органа, издал оспорения административен акт. Следва да прецени осъществена ли е някоя от хипотезите на чл. 99 от АПК за издаване на обжалваното решение, както и с оглед на събраните по делото доказателства да прецени налице ли е отговор по заявление вх. № 20-62-1/8.03.2010 г. от друг задължен субект. При установяване на компетентност на органа, издал акта, съдът с оглед разпоредбата на чл. 2 от ЗДОИ и предвид характера на исканата информация следва да прецени дали същата е обществена и дали е налична в задължения субект, така както е поискана или тепърва следва да бъде създавана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,