Решение № 389 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Регионално сдружение на общините "Марица" срещу решение 1706 от 19.04.2024 г. по адм.д. 73/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от сдружението жалба срещу Решение РД-02-14-1323 от 11.12.2023г. на Ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020, за определяне на финансова корекция, в размер на 100 % от допустимите разходи със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове по сключения с Р. Г. Й. договор от 20.04.2023 г. за изпълнение на дейности по проекта Във връзка с организиране на В2В срещи, на които да бъдат предоставени резултатите по проекта от Проектен партньор 4 - комуникация с бизнеса от България и Гърция; Свързване на компании от България и Гърция. Разработване на дневен ред и доклади за резултатите след срещите в България на стойност 8 800 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, счита, че административният акт е нищожен и административното производството е недопустимо. Представя писмени доказателства Протокол от 28.07.2022 г.на 45-0 Общо събрание на РСО "Марица" в цялост и Указания на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Ред и начин на възлагане на задължения на членовете на екипите на българските бенефициери при изпълнение на проекти, финансирани по трансграничните, транснационалните и междурегионалнните програми за териториално сътрудничество. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че съгласно чл. 26 от договор, партньорът се задължава да избягва конфликт на интереси, включително и относно неговите служители. Партньорът е длъжен да уведоми незабавно договарящия орган за всеки случай, представляващ потенциален конфликт на интереси, който се появи по време на изпълнението на договора. Партньорът трябва да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати или прекрати всяка ситуация, която може да компрометира независимото и обективно изпълнение на настоящия договор. Партньорът е длъжен да не допуска конфликт на интереси при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за дейностите, включени в проекта. Към датата на подписване на договора за услуга, както и към датата на започване на административното производство е в сила и се прилага нов финансов регламент - Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, който отменя Регламент 966/2012. За представляващ сдружението е вписан Д. Д. Т. от 17.08.2021, който е един от тримата членове на УС, заедно с Н. Я. Я. и Р. Г. Й.. Прието е наличието на конфликт на интереси, изразяващ се в компрометиране на обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на изпълнител за дейности по проекта, поради наличие на икономически интерес на член на УС на РСО Марица Р. Й.. Установено е и допълване на мотивите по т. 5 Разни от дневния ред на Общото събрание на сдружението, като е заложено и изречението С цел спазване на недопускане на конфликт на интереси, Р. Й. заяви, че ще гласува въздържал се по т. 5, текст, който не фигурира в първоначално предоставения препис-извлечение, а Р. Й. е била ръководител на заседанието. Бенефициерът е сключил договор за изпълнение на дейност по проекта с член на Управителния съвет в условията на пряко възлагане, при липса на конкуренция и без наличие на данни, че така избраният експерт е с уникална експертиза. Обективно ситуацията разкрива наличие на конфликт на интереси, предвид факта, че изпълнителят - Р. Й. заема ръководна позиция в структурата на възлагащия орган - член е на Управителния съвет и е Изпълнителен директор, т.е. има управителна власт по отношение на действията от името на бенефициера. Реално срещу тази власт, с която РСО Марица става партньор, Р. Й. е получила икономическа облага - изплатено, със средства от безвъзмездна финансова помощ, възнаграждение като експерт в размер от 8 800,00 лв. с ДДС, за което е спомогнал Д. Т., тъй като между членовете на УС на РСО Марица е налице обвързаност и формална и неформална, която дискредитира вземането на обективно решение. Предвид констатираните пороци при вземането на колективно решение за възлагане на дейностите по проекта, НО приел, че в конкретния случай конфликта на интереси не е разрешен, нито управляван по прозрачен начин. Възложителят е следвало избере друг изпълнител на конкретния договор, който не е свързано лице, за да осигури прозрачното, безпристрастно и обективно изпълнение на договора и начина на неговото възлагане. Съдът приел за неоснователно твърдението, че оспореното решение не отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.8 от АПК,, че не е подписано и в тази връзка е нищожно, тъй като решението е издадено като електронен документ, а е връчено на хартиен носител. Приел е, че решението е подписано с електронен подпис във формат p7s като издателят на акта притежава КУКЕП, валиден от 20.10.2023г. до 19.10.2024г. Начинът на връчване на решението не обосновава извод за нищожността му, тъй като по отношение на връчения акт е упражнено правото на жалба което в случая не е преклудирано. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в случая РСО Марица е сключило на 20.04.2023 г. договор за услуга /т. нар. граждански договор/ с Р. Г. Й.. Безспорно е обстоятелството, че Р. Г. Й. е член на УС на Сдружението, с която жалбоподателят, партньор по проекта, в качеството на възложител е сключил договор, т.е. налице са данни за свързаност. Същата е участвала във вземането на решението от 28.07.2022 г., като по делото не се установява безспорно, че тя е гласувала въздържал се, доколкото към административната преписка са представени преписи-извлечения от протокол от заседанието от 28.07.2022 г., които са с очевидно различно съдържание, в частта относно лицата, които са присъствали и гласували, и начина, по който са гласували, като заседанието е водено именно от г-жа Р. Й.. В първоначално представения протокол липсва отразяване, че Р. Й. е гласувала въздържал се и че на събранието е присъствало лицето Т. П., собственик на ЕТ С ОБИЧ - Т. П., като е отразен брой на делегатите, които са гласували и приели единодушно дневния ред 6, след което в преписа от протокола, представен към възражението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е вписан начинът, по който г-жа Й. е гласувала въздържал се по т. 5 с цел спазване принципите за недопускане на конфликт на интереси, че са присъствали седем от девет членове, вкл. Т. П., собственик на ЕТ С ОБИЧ - Т. П., и че същите единодушно са приели дневния ред. При това не може да установи в действителност дали Р. Й. е гласувала на съответното Общо събрание. Независимо от това, дори нейният глас бъде премахнат от общия брой гласове, с които е прието направеното предложение, решението е взето с мнозинство 2/3 от всички членове с право на глас. Решението от 28.07.2022г. е принципно и касае сключването на договори за изпълнение, управление и отчитане на дейности по проекти с външно финансиране. Не са посочени конкретни дейности или сфери, за които да се сключват договорите за изпълнение, нито има данни да е съобразена професионалната квалификация на лицата. В изпълнение на това решение е прието Решение на УС на Сдружението от 01.02.2023 г., в който УС е член и г-жа Р. Й.. С Р. Й. е сключен и граждански договор, т.е. тя е гласувала за сключването му. Предметът на този граждански договор е конкретизиран едва с Решението на УС на Сдружението, като в него, както и в решението от 28.07.2022г., липсва стойността на възнаграждението, което ще получи изпълнителя по договора. Съдът е приел, че тази връзка обуславя наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, като частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер /доход в пари и имущество/ за свързаното с бенефициера лице. Пристрастността е установена само въз основа на обективно положение, като не може да се изисква да се докаже, че бенефициерът е действал пристрастно. За неоснователно е прието твърдението, че трябва да са налице други факти, за да се приеме, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, е опорочено. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. В случая частният интерес на бенефициера, който възниква вследствие на облага от материален характер за свързаното с него лице, съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси. Не би могло да се приеме, че Р. Г. Й. не е от кръга на визираните по член 61, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 субекти. В конкретния случай жалбоподателят , като партньор по проекта с член на УС Р. Г. Й., е сключил договор със свързано с него лице, а именно - с Р. Г. Й.. За изпълнението на договора ще бъдат разходвани получени от бенефициера средства именно по проекта, в който той е партньор, който трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, т.е. средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. Приел, че е налице е конфликт на интереси по отношение на бенефициера, тъй като конфликтът е възможен и се установява именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение. Изложените в тази насока аргументи от жалбоподателя, че съдът е формирал неправилен извод за валидност на административния акт, са неотносими към това касационно основание, имат отношение към правилността на съдебното решение и по-конкретно към приложението на материалния закон. Съдът е формирал правилен извод за валидност на административния акт. В административния акт на последната му страница е посочен формат на електронния подпис: .p7s, т.е. файлът е подписан с detached signature (документ и подпис в отделни файлове). В тази връзка е представен оптичен носител - 1 бр. CD, при визуализацията на който е установено, че дискът съдържа файл на административния акт с формат .docx и файл със същото наименование, съдържащ електронния подпис във формат PKCS#7 Signature. Следователно административният акт е валидно подписан с електронен подпис от неговия издател М. С. О.. Връчването на акта на неговия адресат на хартиен носител няма отношение към валидността на акта. Писмото , ведно с Решението на ръководителя на НО е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор и е получено от бенефициера. Писмото е изпратено, при съобразяване разпоредбата на чл. 184 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно който електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Бенефициерът не е направил искане за предоставяне на документа на електронен носител. Неоснователно се твърди, че не е налице основание за провеждане на производство по определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 49, ал.2, т. 2 ЗУСЕФСУ в Глава четвърта Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ дейност, за определянето на изпълнител за обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени във: тази глава когато бенефициентът не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. Изключението е по ал. 3 от същата разпоредба, което в случая не е налице. Праговете по чл. 50 от закона са свързани само с изискването за провеждане на процедура за избор с публична покана. Съгласно пар. 5, от ДР на ЗУСЕФСУ този закон се прилага както следва : т.2 специалните правила за определянето на изпълнител по глава четвърта се прилагат и от бенефициенти партньори по съответните програми от страна на Република България; Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилна правна квалификация на установените факти и липса на конфликт на интереси. Органът и съдът правилно са извършили анализ на установените по делото факти съобразно дефиницията, дадена в чл. 61 от Регламент 2018/1046, поради което предложеното от бенефициера тълкуване на легални дефиниции по смисъла на Закона за обществените поръчки и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е неотносимо и не следва да бъде обсъждано. Разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ и т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности предвиждат по отношение на бенефициера да е налице конфликт на интереси именно по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Анализът на доказателствата по делото обуславя извод за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 чрез Р. Г. Й. в релевантния период. Съдът правилно е приел, че по делото се установяват описаните в административния акт обстоятелства, които са опорочили безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза. Бенефициерът е сключил договор за изпълнение на дейност по проекта с член на Управителния съвет и изпълнителния директор, в условията на пряко възлагане, при липса на конкуренция. Правилно е прието, че е налице конфликт на интереси, предвид факта, че изпълнителят заема ръководна позиция в структурата на възлагащия орган - член е на Управителния съвет, като е и Изпълнителен директор, че е налице пряк личен и икономически интерес, тъй като се създава облага от материален характер за физическото лице Р. Й. - член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на бенефициера. Компрометирано е обективното и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на изпълнител за съответната дейност по проекта, поради наличие на икономически интерес за лицето, което участва в управлението на бенефициера. Неоснователно е и твърдението на касатора, че дадената от НО правна квалификация на нередността следва да бъде определена по смисъла на т. 21 от Приложение 1 към чл.2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като тази квалификация касае ЗОП, а РСО Марица не е възложител по ЗОП. Доводите на органа, че не е доказано Р. Г. Й., е гласувала "въздържал се" са свързани с конфликт на интереси по друг закон, но в случая е мотивиран конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Правилно е прието е, че наличието на тази връзка възложител - изпълнителен директор на възложителя, опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер /доход в пари и имущество/ за свързаното с бенефициера лице. Обективно ситуацията разкрива наличие на конфликт на интереси, предвид факта, че изпълнителят - Р. Й. заема ръководна позиция в структурата на възлагащия орган - член е на Управителния съвет и е Изпълнителен директор, т.е. има управителна власт по отношение на действията от името на бенефициера. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. За целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Бенефициерът е задължен да предотвратява обстоятелства и ситуации, водещи до конфликт на интереси. Отговорността на бенефициера за недопускане на конфликт на интереси е предвидена като основание за налагане на финансова корекция в чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Ирелевантни са твърденията на касатора относно възможността на служители на организацията, назначени по служебно или трудово правоотношение, може да бъде сключен договор по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - само за дейности, предвидени в бюджета на бюджетна категория Външна експертиза и услуги, като се спазват законодателството в областта на обществените поръчки и правилата на програмата. Разходите за персонал (т.е. разходите по сключени трудови договори) и разходите за външна експертиза и услуги (т.е. разходите от правоотношения, различни от трудовите) са самостоятелни категории разходи, за които важат различни правила. Договорът за управление и контрол е приравнен на трудов договор единствено за целите на данъчното и осигурително право, но не е трудов договор. Настоящият съд не е длъжен да се произнася по искане за спиране на производството по делото направено след приключване на устните състезания по делото. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Подадена е и частна жалба от Ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 срещу определение 2254 от 31.05.2024 г. по адм.д. 73/2024 г. по на Административен съд Хасково, с което е оставено без уважение искане с вх.3063/25.04.2024г. на Ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020, за изменение на Решение 1706/19.04.2024г., постановено по адм. дело 73/2024г. по описа на Административен съд Хасково в частта му на разноските. Частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските съдът е приел, че документите на чужд език, за които в случая са направени разходи за превод, съставляват част от административната преписка и органът е бил длъжен да ги представи съгласно изискванията на чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от АПК, на говоримия пред националния съд език български, с оглед правилото по чл.14, ал.1 от АПК. В тази връзка разходите за превеждането им нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и са за сметка на административния орган. Настоящата инстанция намира, че правилно е прието, че не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта му на разноските. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение