Решение № 9135 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2019 г.

Решение № 9135 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Христов, подадена срещу решение № 1271 от 30.01.2019 г. по адм. дело № 1759/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 8121 К-5077/19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му за отхвърляне на оспорването се споделят без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Следва да се отбележи, че в касационната жалба се възпроизвеждат доводите и възраженията от първата инстанция, които обстойно са обсъдени от тричленния състав. Установено е, че до уволнението си касаторът е служител на МВР, като е заемал длъжността началник на група "Охранителна полиция" в РУ - Угърчин, ОДМВР Ловеч. Спорен по делото е въпросът упражнявал ли е Христов търговска дейност, което е несъвместимо с държавната служба в МВР и за което обстоятелство той е следвало да подаде в 7 дневен срок от възникването му декларация съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗМВР. Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона. Установяването на фактите и обстоятелствата (чл. 39, ал. 1 от АПК) се извършва чрез обяснения, сведения, писмени доказателства и други средства, които не са забранени със закон. В случая са събрани обяснения от свидетели, от които следва, че лицето е осъществявало търговска дейност, забранена съгласно чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР спрямо служителите на МВР, която в казуса е свързана с организиране на добив и доставяне на дърва за огрев. Неотносимо е и твърдението, че майката на служителя се е занимавала с подобна дейност, тъй като от свидетелските показания се установява дейността на жалбоподателя. Предвид същността на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗМВР е въведено задължение за държавните служители в МВР да декларират всяко участие в търговска дейност. Съгласно чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР служителите в 7 дневен срок от възникване на обстоятелствата са длъжни за подадат декларация. Доколкото съгласно същата норма несъвместимост е налице в случаите, когато държавните служители извършват търговска дейност, обосновано е прието, че правнозначимите за това обстоятелства са установени. Липсата на конкретизация на дата и час не отменя установеността от фактическа страна на релевантните обстоятелства. Неизпълнението на изискванията за деклариране е доказано в достатъчна степен, за да се приеме осъществяването на дисциплинарно нарушение. Доводът, който се прави и в касационната жалба е, че поради неизвършване на търговска дейност не възниква и задължение за деклариране, е неоснователен поради изложеното. Понятието за търговска дейност като предмет на забрана по ЗМВР включва всяка стопанска дейност, която е с интензитет на извършване над обичайния и цели благоприятен за дееца резултат. В случая са доказани действия с оглед характеристиката на чл. 153 от ЗМВР. Същевременно този вид дейност, освен че изисква специално разрешение, е и несъвместима със служебното положение на лицето, а извършеното деяние е укоримо от гледна точка на законовите изисквания за служебна дисциплина и морал, което произтича от задължението да не извършва дейност, несъвместими със службата. В тази насока при преценката на фактите правилно съдът е приел, че с установеното поведение лицето е уронило престижа на службата. Извършваната дейност е станала достояние на множество хора, което се отразява на авторитета на службата. Безспорно в хода на производството е установено поведение, което се изразява в деяние, несъвместимо с етичните правила (т. 15, 19, 20 и 57 от Етичния кодекс). В казуса поведението на служителя във връзка с търговията с дърва е станало известно както на работещите в МВР, така и на граждани. Предвид установените факти за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 и т. 13 от ЗМВР административният орган законосъобразно е наложил предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание "уволнение", довело до прекратяване на служебното правоотношение. Този извод е възприет и в съдебното решение, направен е в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Разноски от ответника не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав