Решение № 5730 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2015 г.

Решение № 5730 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. М. от [населено място] против решение № 1924/23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12123/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-733/19.11.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт и вместо него да бъде постановен акт по същество, като бъде увеличен размерът на отпуснатата пенсия. От процесуалния представител на касационната жалбоподателка, назначен от съда въз основа на предоставена правна помощ за процесуално представителство по реда на Закона за правната помощ - адв. М. М., е изразено становище за неправилност на обжалваното съдебно решение. От адвоката не е представено писмено становище, за което е предоставена възможност, съгласно направеното искане в съдебното заседание по настоящото дело. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт С. - град, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на Х. К. М. против решение № РО-733/19.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърдено разпореждане № 3501076977/09.09.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения акт законосъобразно е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. К. М., поради това че размерът на пенсията е определен в съответствие с представените доказателства от лицето и приложимите правни норми. Съдът е изложил подробни съображения относно установените фактически обстоятелства, релевантни за изчисляването на размера на пенсията, както и за дължимите преизчисления и осъвременяване на пенсията. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Х. К. М. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 19.02.1991 г. /тогава "пенсия за изслужено време и старост"/; пенсията е отпусната с разпореждане от 09.07.1991 г., считано от 19.02.1991 г., въз основа на зачетен осигурителен стаж от 30 години 2 месеца и 22 дни и данни за осигурителния доход от периода 01.05.1973 г. - 30.04.1976 г., съгласно удостоверение обр УП-2 № 144/05.04.1991 г. Размерът на пенсията е преизчисляван, като е зачетен осигурителен стаж, представен допълнително с няколко последователни заявления, в резултат на което към датата на произнасянето на процесното разпореждане от 09.09.2014 г. Х. М. има зачетен осигурителен стаж с обща продължителност 38 години 1 месец и 2 дни, което е безспорно между страните. При действието на чл. 46а от Закона за пенсиите (отм.) е изчислен инвидуален коефициент 0,873, за който също не се спори. От Х. М. е подадено заявление с вх. № МП-40614/24.03.2014 г. за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по съображения, че размерът й е несъответен на установения осигурителен стаж. По това заявление е постановено разпореждане № 3501076977/23.04.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. - град, като е отказано исканото изменение; разпореждането е отменено от директора на ТП на НОИ С. - град с решение № РО-476/31.07.2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне от пенсионния орган. След връщането е постановено разпореждане № 3501076977/09.09.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. - град, с което е отказано исканото изменение. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение № РО-733/19.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, което е предмет на оспорването пред административния съд. За пълнота на фактическите констатации следва да се посочи, че с разпореждане № 3501076977/01.07.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, на Х. К. М. са определени следните пенсии: 1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 178,97 лв., която да бъде изплащана в пълен размер; 2. лична социална пенсия за инвалидност в размер на 124,30 лв., от която да се изплащат 25 %, равняващи се на 31,08 лв.; 3. добавка в размер на 26,50 % от пенсията на починал съпруг в размер на 550,12 лв., равняваща се на 145,78 лв. С разпореждането е определена обща месечна сума за изплащане в размер на 355,83 лв. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че спорът по делото е свързан с размера на отпуснатата пенсия. От съдържанието на касационната жалба е видно, че пред настоящата инстанция също се оспорва само размера на пенсията, като се излага общо твърдение за занижен размер на пенсията. Твърди се, че с оглед общата продължителност на осигурителния стаж - повече от 38 години, размерът на пенсията е много нисък, освен това се поддържа, че е невъзможно да се живее с толкова малко парични средства. При формиране на изводите си по съществото на правния спор, съдът е обсъдил относимите доказателства и е извел обосновани фактически изводи, които е отнесъл към приложимите правни норми. Начинът за изчисляване на пенсията е регламентиран в чл. 70 КСО. В чл. 70, ал. 1, изр. първо КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 99/2012 г., е предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал. 2, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В ал. 3 - 5 е регламентиран алгоритъмът за изчисляване на индивидуалния коефициент. Поради това, че пенсията на жалбоподателката е отпусната преди 31.12.2007 г., съгласно § 7а, ал. 1 ПЗР КСО при изчисляване на дохода, от който се изчислява пенсията, се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. - 398,17 лв. Наред с това, на основание § 7, ал. 1 ПЗР КСО, поради това че пенсията е отпусната до 01.01.1999 г., същата се преизчислява съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, без да се променя индивидуалният коефициент. В случая индивидуалният коефициент, определен при действието на Закона за пенсиите (отм.), по реда на чл. 46а от този закон, е 0,873. Основата за преизчисление на отпуснатата пенсия, съгласно § 7а, ал. 1 ПЗР КСО, се определя като индивидуалният коефициент - 0,873, се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2007 г., който е 398,17 лв., в резултат на което основата се определя в размер на 347,60 лв. След това, размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70 КСО, който е приложим за изчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. За изчисляване на размера на пенсията по чл. 70, ал. 1 КСО следва да се изчисли процента, който следва да се умножи с дохода, от който се изчислява пенсията /определен съгласно чл. 70, ал. 2 КСО, вр. § 7а, ал. 1 ПЗР КСО/. Този процент в случая правилно е изчислен в размер на 41,98, като е образуван от по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж /от общия признат осигурителен стаж на лицето 38 години 1 месец и 2 дни, който е безспорен по делото/. При тези изчисления, размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. М., преизчислен към 01.10.2008 г. е 145,61 лв., както е прието от административния оран и от първоинстанционния съд. Последващите дължими по закон преизчислявания и осъвременявания на тази пенсия са обусловени единствено от съответния процент на увеличението, който е приложен правилно за съответния период /по § 22и ПЗР КСО - за 2009 г. ., по чл. 100 КСО, вр. § 3, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗБДОО - за 2013 г., и също на основание чл. 100 КСО - за 2014 г./. В резултат на последователните осъвременявания на пенсията нейният размер правилно е изчислен на 178,97 лв. и затова не е налице основание за изменението, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Въпреки че като касационно основание не е наведено твърдение за съществено нарушение на съдопроизводствени правила, следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд не е допуснал такова нарушение като не е допуснал съдебно-икономическа експертиза за изчисляване на размера на пенсията. В определение по хода на делото от 22.12.2014 г. съдът изрично е указал на жалбоподателката, че следва да поиска назначаването на такава експертиза, за да докаже основателността на искането си. В съдебното заседание по делото на 23.02.2015 г. жалбоподателката е заявила, че не желае назначаване на експертиза, поради това че няма възможност да заплати депозита. Такова становище се поддържа и пред настоящата инстанция в касационната жалба. Вярно е, че съгласно чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК съдът може и служебно да назначи изслушване на вещо лице, но това той е длъжен да направи само ако без заключение на вещо лице не може да изгради фактическите си изводи по делото. В случая, освен че съгласно чл. 170, ал. 2 АПК доказателствената тежест за установяване наличието на основание за допускане на исканото от Х. М. изменение на пенсията се носи от нея, съдът е извършил последователна и вярна преценка на релевантните факти и обстоятелства. Правилно е преценил приложимите правни норми и в съответствие с това е достигнал до фактически и правни изводи, които са съответни на доказателствата по делото и на закона. При служебната проверка на съдебното решение по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с довода в касационната жалба, че за жалбоподателката е невъзможно да покрива потребностите си с такъв размер на пенсията, следва да се отбележи, че при правилно приложение на закона, съдът няма правомощието да преценява по целесъобразност. Определянето на начина на изчисляване на пенсиите е въпрос на законодателно разрешение, а съдът е орган по правоприлагането. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение