Решение № 1162 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2017 г.

Решение № 1162 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на изпълнителен директор на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 6107 от 16.05.2017 г. постановено по адм. дело № 14104/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 6330 от 22.10.2015 г. постановено по адм. дело № 5600/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. за отмяна е с посочено основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, поради наличието на които за Агенция по вписванията е налице абсолютна обективна техническа невъзможност за предоставяне на услугата по смисъла на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на министерство на правосъдието. Ответната страна - "Български законник" ЕООД, чрез процесуален представител, в представено писмено възражение, както и в откритото съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира се и присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Производството по адм. дело № 14104/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е образувано във връзка с подадена касационна жалба от настоящия молител против решение № 6330 от 22.10.2015 г. по адм. д. № 5600/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията по молба вх. № 94-00-481/12.05.2015 г. да извърши административна услуга, изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър и преписката е върната на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за произнасяне по заявлението и в 14-дневен срок да издаде исканата административна услуга. С решението чиято отмяна се претендира Върховен административен съд, трето отделение е оставил в сила решението на административния съд. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. В разглеждания случай молителят представя писмо рег. № 174/25.09.2017 г. на "Сиенсис" АД до З. Д. - изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, с приложени Аналитичен доклад, изготвен от "Сиенсис" АД от 25.09.2017 г. и Констативен протокол от 07.09.2017 г., издаден от Информационната система на Търговския регистър на Агенция по вписвания, от които се констатира, че е налице техническа невъзможност за предоставяне на услугата по смисъла на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на министерство на правосъдието. Молителят се позовава на документи създадени след постановяване на решението чиято отмяна претендира, като същите са и резултат от предприети действия на молителя след влизане на решението. Следователно обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства не представляват такива, които да обосноват основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Представеното не е от естество да разколебае фактическите изводи на съда по същество. Молителят е следвало да положи дължимата грижа, за да защити интересите си в хода на развилото се редовно съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед изхода на спора на искателят в настоящото производство разноски не се дължат, такива следва да се присъдят на ответника, като своевременно поискани и доказани в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия