Решение № 6213 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2016 г.

Решение № 6213 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. С. К. Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Б." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., срещу решение № 475 от 18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1707/2015 г. по описа на Административен съд - Б., IХ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на писмена покана изх. № 29-02-543 от 21.07.2015 г. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Б., не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 475 от 18.03.2016 г. по адм. дело № 1707/2015 г., Административен съд - Б., IХ състав, е отхвърлил жалбата на Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Б. "С. К. Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б. (сега "А. С. К. Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия Б." ООД) срещу писмена покана изх. № 29-02-543 от 21.07.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочат оплаквания, че решението на първоинстанционния съд страда от порока съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е касационно основание, а е основание за оспорване на административните актове по чл. 146, т. 3 АПК. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е изложил доводи относно нарушение на процедурата по чл. 76б ЗЗО при издаване на процесната писмена покана и по-точно, че на 24.11.2014 г. му били връчени констативен протокол № 973 от 06.08.2014 г., както и протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договори с изпълнители на медицинска помощ № 974 от 06.08.2014 г. Последният бил връчен преди АУАН от 26.11.2014 г., т. е. преди изтичане на 3-дневния срок за подаване на възражение срещу цитирания акт, поради което протокола за неоснователно получени суми бил нищожен, поради липса на компетентност по време, което водело до нищожност и на писмената покана, тъй като била издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същите оплаквания се съдържат и в касационната жалба, като лечебното заведение твърди, че съдът не е съобразил тези нарушения, както и че протокол за неоснователно получени суми не се съставя в административното производство по чл. 76б ЗЗО, а със съставянето и връчването му бил въведен в заблуждение относно процедурата - дали е такава по чл. 76а или по чл. 76б ЗЗО. Така било нарушено правото му на защита. Посочените оплаквания са неоснователни по следните съображения: От данните по първоначалното дело се установява, че в случая е бил съставен констативен протокол № 973 от 06.08.2014 г., в който са спазени изискванията на чл. 74, ал. 3 ЗЗО. С него са установени нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г. (НРД за медицинските дейности за 2014 г.), съставляващи и нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО. Последните разпоредби се отнасят до условията и реда за оказване отделните видове медицинска помощ по чл. 45. В цитирания протокол не е определен размерът на получените без правно основание суми, а по всеки пункт се препраща към протокол за неоснователно получени суми № 974 от 06.08.2014 г. Като правно основание в последния са посочени нормите на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО и чл. 227 НРД за медицинските дейности за 2014 г. Съгласно първия цитиран текст, в редакцията му ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания. Следователно тази норма изисква определяне на размера на получените без правно основание суми, което се установява с протокол. Друга форма законодателят не предвижда и съставянето на протокол за неоснователно получени суми не означава нарушение на нормата на чл. 76б, ал. 1 ЗЗО, нито въвеждане на касатора в заблуждение относно процедурата. Нещо повече, чрез този протокол той е информиран за размера на сумите, както по всеки пункт от констативния протокол, така и за общия претендиран от РЗОК размер, което охранява правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление се съдържат реквизити за посочване на неоснователно получени суми - виж текстовете на чл. 42 и чл. 57, ал. 1ЗАНН. Наред с това се съобразява, че в констативен протокол № 973 от 06.08.2014 г., връчен на управителя на лечебното заведение на 24.11.2014 г., изрично е записано, че на основание чл. 40, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 72, ал. 2, чл. 74, ал. 3 и чл. 105з, ал. 1 ЗЗО, следва да се яви на 26.11.2014 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, посочено е къде следва да бъде явяването и последиците от неявяването. Следователно касатора не е въведен в заблуждение относно процедурата, пред вид изричното му уведомяване за предстоящото съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Правилно съдът е приел, че на 26.11.2014 г. е бил съставен АУАН № 973-А от същата дата, по който изпълнителят на медицинска помощ е подал възражение, по което е взето отношение от административния орган. В тази връзка следва да бъде съобразено също така, че цитираният акт е бил връчен на управителя на лечебното заведение на 26.11.2014 г. и същият е бил уведомен, че в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН може да подаде писмени възражения, което е сторено едва на 08.12.2014 г. Издадено е наказателно постановление № 02/НП 243 от 15.05.2015 г., връчено на управителя на дружеството на 17.06.2015 г., което не е било обжалвано от изпълнителя на медицинска помощ по реда на ЗАНН и е влязло в сила на 24.06.2015 г. Писмена покана изх. № 29-02-543 на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Б. е издадена на 21.07.2015 г. Следователно е била спазена разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО, съгласно която издаването на писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, се извършва след влизане в сила на наказателното постановление. В разпоредбата на чл. 74, ал. 4 ЗЗО е регламентирано правото на проверяваното лице да направи писмено възражение по акта за установяване на административно нарушение в тридневен срок и не се отнася до протокола за неоснователно получени суми. В чл. 76б, ал. 1 ЗЗО (нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е записано следното: "Когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания". Следователно при така цитираната законова регламентация за изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ възникват две неблагоприятни последици: той трябва да възстанови неоснователно получените суми и отделно да изтърпи определените в този закон наказания. Това налага съчетаване на две административни производства - относно предвидените в ЗЗО наказания, което се провежда по реда на ЗАНН и такова по чл. 76б ЗЗО, което е свързано с първото, доколкото то следва да е приключило с влязло в сила на наказателно постановление за извършеното нарушение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че при издаване на процесната писмена покана не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че в проведеното административно производство не било нарушено правото на защита на проверяваното лечебно заведение, нито същото е въведено в заблуждение относно същността му, респ. фазите в това производство. Предвид така казаното в тези мотиви относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, не се споделят и съображенията на първоинстанционния съд, че в случая не е следвало да се издава протокол за неоснователно получени суми, както и че е налице смесване на производства по чл. 76а ЗЗО и чл. 76б ЗЗО. Жалбоподателят по първоначалното дело не е обжалвал наказателното постановление, съдържащо фактическите и правни основания за извършените нарушения, което е влязло в сила. В хода на проведеното пред Административен съд - Б. съдебно производство, болничното заведение не е навело доводи, че не е извършило визираните в писмената покана нарушения, нито е изискало назначаване и изслушване на медицинска експертиза, която въз основа на медицинската документация да извърши проверка изпълнените процесни медицински дейности съответстват ли на изискванията на НРД 2014 г., въведени като нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 във връзка с т. 2 ЗЗО. При липсата на доказателства, установяващи нещо различно от констатираното в административното производство, оплакванията за нарушение на материалния закон, са неоснователни. Така изложените в настоящите мотиви съображения налагат изводи за отсъствие на касационни основания, поради което обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора пред тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,