Решение № 8263 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2012 г.

Решение № 8263 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" против решение № 5378 от 25.11.2011 г., постановено по административно дело № 7690/2011 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отменена заповед № 2011004476 от 06.06.2011 г. на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" /ДБДС/. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени. Ответната страна - Самира Маргаритова Холщайн, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 2011004476 от 06.06.2011 г. на директора на Дирекция "Български документи за самоличност"/, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), спрямо Самира Маргаритова Холщайн в качеството й на ненавършило пълнолетие лице е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в забрана за напускане на Република България, както и забрана да и се издаде паспорт, тъй като е получено предложение от ДАЗД, че лицето е било въвлечено в дейности по чл. 11, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че не са налице визираните в разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗБЛД материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка на Самира Холщайн, тъй като по делото липсват данни от чужд или български компетентен орган малолетното лице да е било въвлечено в дейности по чл. 11 от ЗЗД. Счел е, че не са налице изискванията за поставяне в риск на малолетното дете - не са представени доказателства, че осиновителката ще постави в риск детето, като застраши здравето му, в случай че го отведе с нея във Федерална Република Германия, където живее, както и че не полага необходимите за детето грижи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗБЛД, въз основана, на която е наложен оспорената ПАМ, не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето. Тези мерки са предвидени с цел да се осигури закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им. Нормата на чл. 11 от ЗЗД предвижда предоставянето на закрила на всяко дете срещу насилие, изразяващо се във въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие и не на последно място срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. По силата на чл. 76а, ал. 4 министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи са издали съвместна ИНСТРУКЦИЯ № Iз-207 от 15.02.2006 г. за прилагане на посочените мерки (наричана на кратко Инструкция). Според чл. 5 от Инструкцията, за да бъдат приложени мерките посочени в чл. 76а, ал. 1 ЗБДС е необходимо наличието на данни, постъпили от български или чужд компетентен орган за деца, които по време на пребиваването си в чужбина са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Те се прилагат единствено по отношение на деца - български граждани. Предвидено е, че при получаване на данни в МВнР чрез дипломатическите и консулските представителства на РБ за обстоятелствата по чл. 11 ЗЗД министерството в срок до 24 часа ги изпраща на ДАЗД и МВР. При необходимост МВнР чрез своите дипломатически и консулски представителства изисква допълнителна писмена информация или документи от местните компетентни органи, установяващи фактите по конкретния случай. Председателят на ДАЗД след проучване на фактите и обстоятелствата изготвя мотивирано предложение или становище за прилагане на мерките по чл. 76а, ал. 1 ЗБДС и в срок до 7 дни го изпраща на компетентния орган на МВР, прилагащ мярката, определена със заповед на министъра на вътрешните работи. Правилно АССГ е приел, че ПАМ - забрана за напускане страната на дете, български гражданин се налага само ако е било въвлечено или използвано за някоя от дейностите, посочени в чл. 11 от ЗЗД. Именно това условие не се установя от материалите по делото по отношение на детето Самира Холщайн. Самира е родена в резултат на съвместно съжителство на семейни начала между Кирил Георгиев Николов и Тодорка Костадинова Николова. Детето е припознато от бащата съгласно чл. 64 от Семейния кодекс (СК). Още от самото раждане грижите за отглеждането и възпитанието на Самира са предоставени на нейната леля по бащина линия Маргарита Холщайн. Последната е използвала облекчените условия на чл. 82, ал. 2 от СК и през 2010 г. е инициирала производство за пълното осиновяване на детето, приключило с издаването на ново Удостоверение за раждане от 21.04.2011 г. на Самира Маргаритова Холщайн. За да обоснове предложението си, председателят на ДАЗД е посочил, че въз основа на доклад на дирекция "Социално подпомагане" - Варна, му е станало известно, че осиновителката е поддържала и продължава да поддържа контакти с криминално проявени лица, които се занимават с проституция, както и че тя самата е реализирала доходи от такава дейност. Допълнително като аргумент е посочено, че липсва информация за условията, при които ще се отглежда и възпитава детето извън територията на Република България, както и поради ниската му възраст около 2 години (1 г. и 4 месеца към дата на издаване на оспорения акт) е посочено, че съществува реална възможност да бъде поставена в ситуация на риск за нейното здраве и развитие и дори да стане жертва на трафик на хора. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по случая, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Правилно АССГ е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 76а, ал. 1 ЗБЛД, обосноваващи налагане на процесната ПАМ, а именно липсват данни, от които да се направи извод, че детето вече е било въвлечено в дейности по чл. 11 ЗЗД. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед съобразно приложимата правна норма - чл. 76а ЗБЛД. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд - София град като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение