Решение № 7091 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2014 г.

Решение № 7091 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, против Решение № 1497/10.03.2014 г. постановено по адм. дело № 511/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Ваяни" ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Стоев, в писмен отговор и становище по същество, оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 231201262/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2190/04.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ София при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 40 930,51 лв., по фактури, издадени от "Маркес строй" ЕООД, "Автотранс 08" ЕООД, "Лавин груп" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД, "Стиви строй" ЕООД, "Дени АС" ЕООД, "Джи ел строй" ЕООД, "БГ арт проджект" ЕООД и "Интер проект 2008" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора същият е приел, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стоки и услуги - строителни материали и строително монтажни работи /СМР/ по процесните фактури, издадени от "Маркес строй" ЕООД, "Автотранс 08" ЕООД, "Лавин груп" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД, "Стиви строй" ЕООД, "Дени АС" ЕООД, "Джи ел строй" ЕООД, "БГ арт проджект" ЕООД и "Интер проект 2008" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатъчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на фактурираните доставки. Съдът е обсъдил заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи и е приел, че същите подкрепят извода за реалност на спорните доставки. Съдът е приел, за осъществяване своята дейност дружеството е закупувало стоки и услуги от трети лица. Съдът е счел, че от представените договори сключвани между ревизираното лице и негови възложители, както и тези между ревизираното лице като възложител и трети лица - изпълнители, е видно че доставчиците по процените фактури са действали в качеството им на подизпълнители на ревизираното лице. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за транспортирането, заприхождаването на строителните материали, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са неоснователни, като в подкрепа с посочил констатациите на вещото лице по ССЕ за миродавни. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11, С-285/11 и 324/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР и строителни материали. Установено е, че дейността на ревизираното лице в процесните периоди е била свързана със строителство и ремонт като същият по договори е изпълнител на СМР. Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза между ревизираното лице и неговите възложители е извършено приемо-предаване на СМР вещото лице е установило извършване на СМР в няколко обекта във вида и количеството, в които са предадени същите. Установено е съответствие между дати, вид и количество на СМР, предадени на ревизираното лице от неговите подизпълнители и между тези предадени от ревизираното лице на неговите възложители "АС-строй 2000" ООД, "Делта имоти" ЕООД, "А. Н. - Агротрейдинг" ООД, " Бургос пласт" АД, "Дарнед" ООД, "Бул Итали индустри" ЕООД за изпълняваните обекти. По отношение на строителните материали е установено, че същите са с директно изписване на разход за влагане в строителните дейности на обекти, за които "Ваяни" ЕООД е изпълнител. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за установеност на последващите облагаеми доставки с услугите и стоките, предмет на процесните фактури. Обоснован е и изводът на съда за установеност на редовно водено счетоводно отчитане при ревизираното лице, аналитично и хронологично, като процесните фактури са заведени в съответните хронологични регистри и дневници за покупка и продажба. Според данните от представените по делото отчетни регистри дневници за продажбите респективно СД за ДДС на доставчиците, фактурите издадени на "Ваяни" ЕООД са включени в последните за процесните периоди. Вещото лице по ССчЕ дава заключение за отчитането на извършените услуги при РЛ, по съответните сметки, съответно са отчетени счетоводни разходи във връзка с последващите доставки и са отразени счетоводни записвания, имащи функционално отношение към доставките за посочените възложители. Във връзка с получените стоки - строителни материали, вещото лице е констатирало, че при "Ваяни" ЕООД не се установява засягане на сметки от група "30 "Материали", което в счетоводната практика означава наличие на директно изписване на материали за влагане на обекта, чрез кореспонденция със сметките от група 60 "Разходи по икономически елементи" (601 "Разходи за материали"). Предвид което е счело, че не се касае за доставки - складиране, заприхождаване и изписване на строителни материали, а за доставки с директно изписване на разход на строителни материали за влагане в строителното производство (СМР), на обекти, които са поети за изпълнение от "Ваяни" ЕООД по договори с възложителите. В доказателствена тежест на получателя на фактурите е да докаже настъпване на данъчни събития по тях - извършване на услугите и прехвърляне на право на собственост върху стоките. В тази връзка по делото е установено наличие на договорни отношения между РЛ и неговите доставчици по договори за строителство и такива за възлагане на СМР, предаването на извършеното по силата на протоколи обр. 19, съдържащи описание на извършеното по вид, цена и количество неоспорени, двустранно изготвени, същите са съпътствани от приемо-предавателни протоколи. По силата на така събраните писмени доказателства се явяват обосновани изводите за приемане на услугите, в който момент същите се считат за извършени по правилата на ЗЗД. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че всички процесни обекти са изградени и приети от възложителите, т. е. фактурираните СМР и доставки на материали са действителни и може да се направи обоснован извод, че процесиите доставки са реално извършени, закупените материали са вложени в готовия строителния продукт. Обоснован е изводът на съда за установена кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните услуги според данните за регистрирани трудови договори на лица, които биха могили да извършват дейности в строителството. Съдът е отчел, че за доставчика "Автотранс 08" ЕООД няма данни за установен кадрови ресурс - за наети работници извън управителя на дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че при наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, съотносими с получените услуги от този доставчик, липсата на кадрова обезпеченост, не е основание да се приеме нереалност на доставката. Законосъобразно е направеното позоваване на даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дело С-342/11, според което, при сходна фактическа обстановка е даден отговор, че не се допуска отказ от право на приспадане на ДДС за предоставени услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без да е установено въз основа на обективни данни от приходния орган, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект по веригата на доставки. По делото няма твърдения, не са събрани доказателства за установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително - монтажни работи и получени строителни материали, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Обосновано съдът е кредитирал заключенията на вещите лица като компетентни и добросъвестно изготвени, обсъждайки ги при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Представените фактури сочат, че между търговците за реално осъществена доставка на СМР и стоки. Фактическите и правни доводи на жалбата са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: По водене на делото пред касационния съд и с оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касация - в заявения и доказан размер съобразно списък за разноски и писмените доказателства към него, а именно 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение