Решение № 14444 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2018 г.

Решение № 14444 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 589 от 01.02.2018 г., постановено по адм. д. № 5194/2017 г., Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата на "ЕКОМЕТ 90" ЕООД срещу заповед № РД-01-120/07.04.2017 г. на Главен държавен здравен инспектор, Министерство на здравеопазването, като неоснователна. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "ЕКОМЕТ 90" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Михайлов, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че липсва посочване на правното основание, въз основа на което е издадена заповедта. Наведени са доводи, че срокът на изтичане на включването на веществото фипронил, съдържащо се в биоцида "БИОН СУПЕР ПРИМАМКА" е 30.09.2023 г., като се позовава на Приложение I от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (в сила от 20.08.2013 г. до 31.08.2013 г. - Директива 98/8/ЕО). Развити са съображения, че неправилно Административен съд – С.-град е приел, че заявителите следва да подадат заявление за разрешаване или паралелно взаимно признаване, не по-късно от датата на одобряване на активното вещество. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Главен държавен здравен инспектор, чрез процесуалния представител гл. юрк. Цветкова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подаден в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. П. А. съд – С.-град е оспорена заповед № РД-01-120/07.04.2017 г. на главния държавен инспектор, с която е наредено отнемането на разрешение № 1297-2/22.01.2013 г. за пускане на пазара на биоцида "BION SUPER BAIT/БИОН СУПЕР ПРИМАМКА". От фактическа страна, съдът е установил, че "ЕКОМЕТ 90" ЕООД са притежавали разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат № 1297–2/22.01.2013 г., издадено от главен здравен държавен инспектор с търговско наименование "B. S. B./Б. С. П.", разрешен за група 3 – Биоциди за борба с вредителите, подгрупа – 18 – Инсектициди, акарициди и биоциди за борба с други членестоноги, съгласно Приложение № 12 от Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди, като активното вещество, включено в състава на биоцида е Фипронил /CAS № 120068-37-3, ЕС № 424-610-5/. На 30.03.2017 г., Експертният съвет по биоциди, е провел заседание по протокол № 5 и на основание чл. 15, ал. 4, т. 18 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), е предложил на Главния държавен здравен инспектор да отмени 8 броя разрешения – Директива 2011/79/ЕС на Комисията от 20.11.2011 г. за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за включване в приложение I към нея на активното вещество фипронил. Въз основа на това предложение, главният държавен здравен инспектор е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-01-120/07.04.2017 г., с която на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС, чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставяне на пазара и употреба на биоциди и във връзка с Директива 2011/79/ЕС на Комисията от 20.11.2011 г., е отменено разрешение за пускане на пазара на биоциден препарат № 1297–2/22.01.2013 г. с търговско наименование "B. S. B./Б. С. П.". Административният орган е аргументирал отнемането на разрешението с това, че съгласно чл. 89 § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г., крайният срок за отмяна на разрешение № 1297-2/22.01.2013 г. за допускане на пазара на биоцида "B. S. B./Б. С. П." е три години от датата на одобряването, което настъпва на 01.10.2016 г. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, административния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Позовал се е на разпоредбата на чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. и е изложил, че биоцид, който още не е разрешен в нито една държава – членка, в съответствие с чл. 17 от същия регламент, се разрешава в Р. Б. чрез паралелно взаимно признаване. Прието е за безспорно, че активното вещество Фипронил, включено в състава на биоцидния препарат "B. S. B./Б. С. П.", съгласно Директива 2011/79/ЕС на Комисията от 20.09.2011 г. е включено в Приложение I на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускане на пазара на биоциди, съответно в списъка по чл. 9, § 3 на Регламент (ЕС) № 528/2012 г., считано от 01.10.2013 г. Изложено е, че с оглед приложимата норма на чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. датата на одобряване на активното вещество 01.10.2013 г. е датата, до която е следвало да бъдат подадени заявления за разрешаване или паралелно взаимно признаване, не по-късно от датата на одобряване на активното вещество от заявителите, които желаят да кандидатстват за разрешаване или за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип, които не съдържат друго активно вещество, освен съществуващите активни вещества. Съдът е стигна до извода, че липсват данни такова заявление да е подавано към датата на одобряване на активното вещество 01.10.2013 г., поради което тригодишният срок е изтекъл на 01.10.2016 г. Прието е за неоснователно възражението, че административният орган неправилно е приложил чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. досежно срокът за включване в списъка на активното вещество, като е обяснено, че компетентният орган на държавата-членка може да издава, изменя или отнема разрешенията за биоциди в срока за одобряване на активното вещество в биоцида, към която дата следва да бъде подадено заявление за разрешаване или паралелно признаване, поради което в процесни случай на датата 01.10.2013 г. липсват данни да е подадено заявление. Отхвърлено е и възражението, че процесната заповед е издаден въз основа на отменената заповед № РД-28-88/07.05.2012 г. на министъра на здравеопазването. Фактът, че посочения акт е отменен със заповед № РД-28-10/15.01.2013 г. на министъра на здравеопазването, е само поради включване на други активни вещества в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз за включване в състава на биоцидите, и не засяга по никакъв начин включеното с отменената заповед активно вещество Фипронил. Така постановеното решение е правилно. На първо място следва да се отбележи, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 18 ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС, която установява правомощията на министъра на здравеопазването да издава ново разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, изменя или отменя издаденото разрешение по чл. 18, когато има решение на Европейката комисия за одобряване на активно вещество за включване в Списъка на одобрените активни вещества в Европейския съюз по чл. 9, § 2 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. Правомощията на министъра на здравеопазването по ЗЗВВХВС, може да бъдат делегирани на неговите заместници и на дружи длъжностни лица в системата на здравеопазването. Видно от заповед № РД-01-54/27.03.2014 г., министърът на здравеопазването е делегирал функциите, правата и задълженията си по ЗЗВВХВС на главния държавен здравен инспектор. С оглед горното, правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия. На следващо място следва да се посочи, че възражението на касатора за липсата на правни основания в оспорената заповед, е неоснователен. Видно от съдържанието й, в нея е посочено, че същата е издадена на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС, чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и във връзка с Директива 2011/79/ЕС на Комисията от 20.09.2011 г. за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за включване в Приложение I към нея на активното вещество фипронил, заповед № РД-28-88/07.05.2012 г. и заповед № РД 01-54/27.03.2014 г., и двете издадени от министъра на здравеопазването. Липсва и нарушаване на административната процедура при издаване на заповедта по чл. 18 ж, ал. 1 от ЗЗВВХВС. Проведено е заседание на Експертния съвет по биоциди, който в изпълнение на задължението си по чл. 18, ал. 4, т. 18 от ЗЗВВХВС, е предложил на главния държавен здравен инспектор отмяната на разрешението за пускане на пазара на биоциди. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател и за неправилно прилагане на материалния закон. Правилата за пускане на пазара на биоциди са уредени в Регламент (ЕС) № 528/2012 г., приложим от 01.09.2013 г. С посочения регламент е отменена Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, като целта му е подобряване функционирането на пазара на биоциди в ЕС, като същевременно се гарантира висока степен на защита за хората и околната среда. За да се постигнат целите, заложени в Регламент (ЕС) № 528/2012 г. се установява подход от две стъпки – активните вещества трябва да са включени в приложение I към него (т. нар. нискорискови активни вещества) или да са одобрени на равнището на Съюза и включени в списъка му на одобрените активни вещества, преди да могат да се използват в биоциди, като след тази стъпка, за биоцидите, които съдържат активно вещество, за да бъдат пуснати на пазара и да се използват, следва да се получи разрешение. Подаването на заявление за получаване на разрешение за биоциди също е уредено в Регламент (ЕС) № 528/2012 г. Предвидени са различни начини за подаване на коментираното заявление, като в зависимост от свойствата на използваните активни вещества в биоцидите и целевите пазари в Съюза, заявителите имат възможност да избират и най-подходящия начин: опростена процедура за издаване на разрешение (глава V от Регламент (ЕС) № 528/2012 г.), предвиждаща ускорено разрешение за продукти, съдържащи само нискорискови активни вещества, включени в приложение I към регламента; национална процедура за издаване на разрешение (глава VI от Регламент (ЕС) № 528/2012 г.), предвиждащ разрешение за държава членка за биоциди, съдържащи, каквито и да било активни вещества и включено в списъка на Съюза или в приложение I към регламента; взаимно признаване национални разрешения (глава VII от Регламент (ЕС) № 528/2012 г.) в няколко държави-членки или по едно и също време, или последователно; разрешение на Съюза (глава VIII от Регламент (ЕС) № 528/2012 г.), което е валидно във всички държави-членки. Заключенията, обективирани в Доклад от 28.05.2018 г. (СОМ 2018, 342 final) на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на разрешението на Съюза за биоциди в съответствие с чл. 42, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди обвързват нарастващия брой на подадени заявления с крайният срок за подаване на заявления за разрешение за продукти, който в съответствие с чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. отговаря на датата на одобрение на съответното/ите активно/и вещество/а, съдържащо/и се в биоцида. Разпоредбата на чл. 89, § 3 от регламента, предвижда общо 3 години за разрешаване на съществуващите биоциди съгласно Регламент (ЕС) № 528/2012 г. С оглед горното, изводът на първоинстанционния съд, че датата на одобряване на активното вещество – 01.10.2013 г., е датата, до която е следвало да бъдат подадени заявленията за разрешаване или паралелно взаимно признаване, не по-късно от датата на одобряване на активното/ите вещество/а от заявителите, които желаят да кандидатстват за разрешаване или за паралелно взаимно признаване на биоциди от този продуктов тип, които не съдържат друго активно вещество освен съществуващите активни вещества. В случая, нито в административното производство, нито пред съда, са представени доказателства за подаване на заявление от "ЕКОМЕТ 90" ЕООД към датата на одобряване на активното вещество – 01.10.2013 г., а липсват и такива твърдения. Тригодишният срок за издаване, изменение и отмяна на разрешенията за биоциди от този продуктов тип, съдържащи това активно вещество, който започва да тече след решението за одобряване на определено активно вещество за конкретен продуктов тип е изтекъл на 01.10.2016 г., което е довело до законосъобразната отмяна на процесното разрешение за пускане на пазара на биоцида. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, съответствието на административния акт с материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от Административен съд – С.-град. Т. на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи, наведени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно възражението за необоснованост, следва да се отбележи, че необосноваността, като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,