Решение № 60103 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 689/2021 г.

Решение № 60103 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 689/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по молба на П. П. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 23.05.2017 г., обявено на 26.05.2017 г., постановено по гр. д. № 40/2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.10.2016 г. по гр. д. № 394/2016 г. на Монтанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. П. Г. срещу И. Д. Д. и И. Д. П. установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяването на правото на собственост върху УПИ в [населено място], [община], заедно с построените в него сгради, на основание придобивна давност. Като основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение, чиято отмяна иска, с влязла в сила присъда Я. Я. е призната за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си, на 18.02.2013 г. е съставила официален документ – протокол за извършена обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на И. Д. Д. и И. Д. П. върху процесния имот. По този начин с влязъл в сила съдебен акт е установена неистинност на документ - протокол за извършената обстоятелствена проверка, въз основа на който е издаден констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ответниците са се легитимирали като собственици на спорния имот. Молителят твърди, че с това е осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, евентуално, че влязлата в сила присъда представлява новооткрито обстоятелство и основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Насрещните страни, И. Д. Д. и И. Д. П., не са подали писмен отговор. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 54 от 02.04.2021 г. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: Гражданско дело № 394/2016 г. по описа на Монтанския районен съд е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът П. П. Г. твърди, че е собственик на описания в исковата молба имот на основание изтекла придобивна давност. Ответницата И. Д. Д. е оспорила иска, като е посочила, че за спорния имот се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Ответникът И. Д. П. не е изразил становище по иска. Като доказателство по делото е приет констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №.... г., с който ответниците са признати за собственици на имота. С решение от 31.10.2016 г. по гр. д. № 394/2016 г. на Монтанския районен съд е отхвърлен предявеният установителен иск. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 40/2017 г. на Монтански окръжен съд е потвърдено решението на РС- Монтана. Въззивният съд е приел, че уважаването на установителния иск за собственост на основание придобивна давност изисква установяване при условията на главно и пълно доказване от ищеца, че за период от 10 години е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, като по делото не се установява той да е имал качеството на владелец на имота. По настоящето дело е представена присъда № 2/29.01.2021 г., постановена по ВНОХД № 3/2020 г. по описа на ОС- Перник, с която е отменена присъда № 530/10.09.2019 г., постановена по НОХД № 310/2019 г. по описа на РС- Перник и е постановена нова присъда, с която Я. Я. е призната за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си, на 18.02.2013 г. е съставила официален документ – протокол за извършена обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на И. Д. Д. и И. Д. П. върху недвижим имот (процесния имот) с цел да бъде използван този документ като доказателство при изготвяне на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №.... г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че молбата за отмяна се явява неоснователна. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Представената в настоящето производство присъда е относима към първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но въз основа на същата не може да се направи извод, че е осъществен целият фактически състав за отмяна на влязлото в сила решение. Това е така, защото наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред е необходимо и то да е обусловило съдържанието на решението. В случая такава обусловеност не е налице. Решението е постановено по предявен положителен установителен иск за собственост и искът е отхвърлен защото ищецът не е доказал, че е собственик на спорния имот на твърдяното от него придобивно основание. Съдът не е формирал извод за неоснователност на иска, поради това, че ответниците са собственици на имота, легитимиращи се с нотариален акт №.... г. Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд, където изрично е прието, че обстоятелството дали ответникът по предявения иск се легитимира като собственик на имота, предмет на заявената претенция, е ирелевантно. След като влязлото в сила решение не е основано на документа, във връзка със съставяне на който е осъществено деянието, за което нотариусът е признат за виновен с влязла в сила присъда, то и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна. Не е налице и хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото и в този случай, за да се отмени решението е необходимо новите обстоятелства и новите доказателства да са от съществено значение за делото. Т. е. да са такива, които ако са били представени пред решаващия съд, то той би направил различни правни изводи, а както се посочи по- горе, настоящият случай не е такъв. Искът е отхвърлен не защото ответниците са доказали, че са собственици на имота, представяйки нотариалния акт, а защото ищецът не е установил, че той е придобил правото на собственост на основание придобивна давност. Наред с това приложената присъда не покрива и характеристиките на ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,