Решение № 12935 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, подадена чрез пълномощника юрк. Грозева, срещу Решение 1514/13.05.2024 г., постановено по адм. дело 69/2024 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд за нищожност на спорния АУЗ, тъй като акт от процесния вид може да се издаде и служебно. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против спорния АУЗ. Претендира присъждане на разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Мегахим АД, чрез пълномощника адв. Механджиева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното решение съдът е обявил нищожността на Акт за установяване на задължение (АУЗ) 32-637656/20.11.2023 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение 32-683438/03.01.2024 г. на Директора на ТД Митница Русе, с което по отношение на Мегахим АД, на основание чл. 24д, ал. 3 ЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС, е установено задължение за акциз в размер на 5 419,76 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е прогласил нищожността на оспорения АУЗ, като е приел, че е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на компетентност. По същество съдът е установил, че на дружеството е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, при която е установено, че Мегахим АД произвежда краен продукт с търговско наименование Декоратор разредител АМВ, който не попада в кодовете по КН на разрешените за производство в издаденото му удостоверение, поради което за вложения енергиен продукт минерален терпентин, се дължи акциз. За да прогласи нищожността на процесния АУЗ, съдът, от правна страна, е приел, че производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е неприложимо спрямо процесния случай, тъй като дружеството, в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАДС, е било задължено да начисли акциз съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗАДС с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 ЗАДС - регистриран електронен акцизен данъчен документ (е-АДД). След регистрицията на е-АДД, съгласно чл. 87, ал. 6, т. 1, б. б от ЗАДС, данъчно задълженото лице е следвало да подаде акцизна декларация в 14-дневен срок и да заплати дължимия акциз по сметка на Агенция Митници в хипотезата на потребление от освободения от акциз краен потребител на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Доколкото в процесния случай не е подадена декларация, възникналото задължение за акциз не може да бъде установено с АУЗ, а единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано съдът е приел, че с АУЗ могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото данъчно задължено лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да бъдат установявани задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова, различна правна квалификация на установените факти и поради различното тълкуване между проверяващите и лицето се формира и разрешава правен спор. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект и без наличието на подадена декларация изобщо. Правилни са изводите на решаващия съд, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. Безспорно установено е в процесния случай, че Мегахим АД не е начислило акциз за използваната суровина минерален терпентин, вложена в краен продукт, попадащ извън кодовете, включени в притежаваното от дружеството удостоверение за освободен от акциз краен потребител, и не е подало е-АДД съгласно чл. 87, ал. 6, т. 1, б. б ЗАДС. След като пред органа по приходите не е била подадена декларация, незаконосъобразно е издадено АУЗ на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Следвало е да бъде възложено извършването на ревизия, защото именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия акциз и на лихвите за просрочие. С оглед изложеното, правилен и обоснован се явява решаващият извод на административния съд, според който редът по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК е неприложим в процесния случай, съответно издаденият АУЗ е нищожен. Административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, като в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава извод и за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В производствата по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочените норми. По аналогични случаи е формирана съдебна практика, която е изцяло в тази насока (т. напр. Решение 12021/09.11.2016 г., постановено по адм. дело 7508/2014 по описа на ВАС, Решение 7959/30.06.2015 г., постановено по адм. д. 9822/2014 г. по описа на ВАС и др.) Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд е следвало да върне делото като преписка на компетентния орган съобразно правилата на чл. 160, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК. В конкретния случай от страна на митническите органи е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване формата и вида на административното производство, което е довело и до нищожност на АУЗ поради липса на компетентност на издателя му. Не е налице обаче правна пречка да бъде образувано ревизионно производство, като неизпращането на делото като преписка на компетентния орган в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди сума в размер на 650,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен по делото договор за адвокатска защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като сумата е под предвидения минимум съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,