Решение № 115 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т. от гр.София против Решение 1019 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело 9485/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-21-209/04.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че определената пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 575,43 лв. е по-благоприятна от пенсията за инвалидност поради общо заболяване в размер на 609,59 лв. Иска да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез процесуален представител гл.юрк. М.Атанасова, с писмени бележки, оспорва касационната жалба и счита за правилни изводите на първоинстанционния съд. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Решение 2153-21-209/04.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което на М. Д. Т., считано от 11.02.2024 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, пожизнено и отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна, считано от 11.02.2024 г. Съдът е установил, че на М.Т. с разпореждане [номер]/04.12.2015 г. /протокол 68469/ е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 81 % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 14.08.2015г., със срок на инвалидността до 01.10.2017 г. по чл. 74, ал. 1 КСО, по заявление, подадено на 26.11.2015 г. и навършена възраст [възраст] в размер на 166,26 лв. С разпореждане [номер]/20.11.2017 г. /протокол Р53060/, във връзка с ЕР 3127/23.10.2017 г. на ТЕЛК/НЕЛК, с което е определена 80 % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане до 01.10.2018 г., от 02.10.2017 г. на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС е възобновена и определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 210 лв. С разпореждане [номер] /протокол 54SP6/04.03.2024 г./ личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е преизчислена служебно, въз основа на наличните към 01.03.2024 г. данни в информационната система на НОИ, отнасящи се за времето до 31.12.2023 г. включително, като е установено, че пенсионерът /Т./ отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2 от КСО. Определен е месечен размер на пенсията - 549,19 лв. Със Заявление вх. 2113-21-2007/08.04.2024г. М. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, във връзка с което е издадено разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което, считано от 11.02.2024 г., й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, пожизнено в размер на 575,43 лв.и отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 549,19 лв., на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна, считано от 11.02.2024 г. Междувременно с разпореждане [номер]/30.06.2024 г., на основание чл.100 от КСО и/или ПМС 222 от 19.06.2024 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост, е определен от 01.07.2024 г. месечен размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /ЛПИОЗ/ на лицето - 609,60 лв. разпореждане [номер]/22.07.2024 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ - София-град, който с оспореното Решение 2153-21-209/04.09.2024 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Директорът на ТП на НОИ София - град е приел, че при сравняване размера на ЛПОСВ и ЛПИОЗ към 11.02.2024 г., по-благоприятна се явява ЛПОСВ, поради което и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО правилно е било спряно изплащането на ЛПИОЗ, преценката за което се извършва към датата на отпускане на пенсията. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Според съда правилно на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО изплащането на ЛПИОЗ е било спряно, което е в съответствие със забраната по чл.101, ал.1, т. 2 от КСО. Посочил е, че в случая преценката за по-благоприятната по вид пенсия е дължима към 11.02.2024 г., когато Т. е придобила право на ЛПОСВ, респ. към който момент последната е имала право на два вида пенсия. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение, с което отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт и на основание чл. 143, ал. 3 от АПС присъдил юрисконсултско възнаграждение на административния орган в минимален размер. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред административния съд - инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ София-град е материално законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. В Глава Шеста, Раздел I от КСО е регламентиран реда за отпускане на "Пенсии за осигурителен стаж и възраст", а в Раздел II е регламентиран реда относно отпускането на "Пенсии за инвалидност". Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО установява забрана за получаване едновременно на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО постановява, че пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятна по размер. Нормата на чл.74, ал.4 от КСО също императивно разпорежда, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочената забрана е уредена и в чл. 11, т. 4 от НПОС, според която разпоредба спирането на пенсията по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се извършва от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 от КСО. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че когато е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и предстои отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто е процесния случай, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер за лицето, като момента на спирането ѝ е от датата на отпускане на новата пенсия, в случая 11.02.2024 г. Към посочената дата, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. е по-висока по размер и съответно по-благоприятна за лицето, поради което и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна на основанието по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО. Промяната на размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.07.2024 г. и издаването на Разпореждането за определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. едва на 22.07.2024 г. не променят този извод, тъй като датата на отпускане на ЛПОСВ и забраната за получаване едновременно на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване са изрично регламентирани в КСО. Предвид изложеното се налага извода, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. След извършената служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Национален осигурителен институт гр.София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,