Решение № 7159 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2018 г.

Решение № 7159 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13842/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Плачкова против решение № 1785/6.08.2018 г. по адм. дело № 71/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 17 РД 09-480/14.12.2017 г. на кмета на район "Северен" при община Пловдив за премахване на незаконен строеж: "Магазин с кафене" в УПИ ІII - 1556, кв. 567 по плана на V-та градска част, гр. Пловдив, представляващ имот с индентификатор № 56784.506.842 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес "Порто Лагос" № 28. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му, както и отмяната на оспорената заповед. Ответната страна - кмет на район "Северен" при община Пловдив не изразява становище по основателността на касационната жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Процесният строеж е счетен за незаконен и нетърпим при липса на предпоставките за приложение на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е неправилно. Констатациите на проверяващите органи, отразени в КА по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ относно вида, разположението, размерите и характеристиките на процесния строеж не се спорят. Според отразеното в акта сградата е строеж от пета категория – касае се за нежилищна сграда "магазин с кафене". Приложено е Разрешение за строеж № 258/26.11.1995 г., в което е вписано, че то се издава по одобрен КЗСП, какъвто към датата на издаване на РС е одобрен със заповед №ОА-2491/17.12.1993 г., а застрояването е разрешено по одобрено ЧКЗР от м. Януари 1993 г. и издадена скица с виза. Чрез приетата СТЕ, се установява, че изпълнението на процесната сграда е извършено в отклонение от одобрените проекти, тъй като сградата е разширена от източната страна с 3, 00 м. по целия фронт на допуснатото застрояване от изток. Отклонение от одобрените проекти представлява и неизпълнението на външната вита стоманена стълба от източната страна на проектираната сграда. Вместо нея, на място е изпълнена вътрешна стълба от отвор в пода на първия етаж за достъп до избените помещения, а върху покрива на сградата в западната част на имота е изградена бетонова стълба за достъп до покривната плоча на сградата, оформена като открита тераса. При тези фактически обстоятелства, неправилно и в противоречие на материалния закон административният орган и съдът приемат, че в този случай строежът следва да се премахне в цялост. Законът в чл. 225, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ допуска само части от строежи да бъдат незаконни и да бъдат премахвани - такива, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж или при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. В случая като незаконна част следва да се квалифицира само тази, извършена в отклонение от одобрените проекти, а не целият строеж. Заповедта за премахването му изцяло се явява материалноправно незаконосъобразна. Неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода по делото, направеното искане от касатора и представените доказателства за извършени разноски, ответникът следва да бъде осъден да й заплати такива за двете съдебни инстанции, общо в размер на 1170 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,