Решение № 6834 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2013 г.

Решение № 6834 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, против решение № 1703/26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1053/2013 г. по описа на Административен съд - Варна /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи касаторът моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - от "Д и К трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Терзиева в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението, с присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 0312032221/28.11.12 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 956/18.02,13 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-Варна, с който за д. п. м. 02.12 г. на "Д и К трейд" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 15776 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС по 3 бр. фактури, издадени от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД и "Порше Лизинг БГ" ЕООД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за д. п. м. 02.12 г. жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит през дан период м. 02.12 г. по ф-ра № 40000665/16.02.12 г., издадена от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД във връзка с придобиването на МПС - товарен автомобил Ауди. От заключението на вещото лице за установено съдът е приел, че дружеството е заплатило стойността по банков път, автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 205-транспортни средства и счетоводно е отчитана амортизация. На следващо място за безспорно установено съдът е приел обстоятелството, че видно от свидетелството за регистрация на МПС, автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4+1 с per. № В 0782 НА. Съгласно представения от производителя сертификат за съответствие автомобила е категория N, т. е. товарен автомобил и като такъв е регистриран в КАТ, поради което не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. На следващо място съдът е приел, че автомобилът е заведен като ДМА, поради което обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато автомобила е ДМА и данъчнозадълженото лице го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС /т. 63/. Относно отказано право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС по ф. № 44006125/16.02.12 г. с предмет- гуми, издадена от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД и по ф. № 10201038/15.02.12 г. с предмет- услуга, издадена от "Порше Лизинг БГ" ЕООД, за установено съдът е приел, че процесните фактури са издадени от тези доставчици, че жалбоподателя е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях, както и че фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответния данъчен период и че стоките, съответно услугите са получени. Предвид установеното, че процесния автомобил е товарен и същият не попада в изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, незаконосъобразно от органа по приходите е приложено ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са установени правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Органът по приходите е приел, че процесният автомобил, не отговаря на изискванията на ЗДвП, ЗДДС, Регламент ЕИО 2658/1987 г. и Комбинираната номенклатура на ЕС за товарен автомобили, поради което следва да се приеме, че е лек автомобил по смисъла на ЗДДС. На следващо място е прието, че дружеството не е представило пътни листи, не е осчетоводявало разходи за гориво и не са налице доказателства, че е използвало автомобила за облагаемата си дейност. Представен е винетен стикер за регистрирани леки автомобили, поради което на посоченото основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, като не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В конкретния случай както правилно е приел АС, видно от свидетелството за регистрация на МПС, автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4+1 с per. № В 0782 НА. Съгласно представения от производителя сертификат за съответствие - автомобила е категория N, т. е. товарен автомобил и като такъв е регистриран в КАТ, поради което не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Неоснователен е довода на касатора, свързан констатация направена в протокол от 12.02.2012 г. за липса на допълнително техническо оборудване в автомобила, тъй като е безспорно установено, че съгласно сертификат за съответствие - автомобила е категория N 1, т. е. товарен автомобил, за превоз на товари до 3,5 тона. Както правилно е приел АС, ирелевантно за правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура е какъв винетен стикер е закупен за автомобила. Неоснователен е довода на касатора за неотносимост на решение по дело С-118/11. Съгласно т. 2 на цитираното решение, чл. 158 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на ДЗЛ, ако определените като ДМА стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния случай видно от заключението на вещото лице, автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 205-транспортни средства и счетоводно е отчитана амортизация. Правилно съдът е приел, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, което обстоятелство видно от цитираното решение на СЕС не е задължително за установяване. Автомобилът е ДМА, срокът му на експлоатация е поне 5 години и като такъв може да бъде използван за извършване на облагаеми доставки. Правилно е решението на съда в частта относно приложението на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 5 вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС по фактури издадени от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД. Органът по приходите е приел, че в случая е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, т. е., че стоките/услугите, предмет на процесните фактури са свързани с експлоатацията на автомобил по т. 4 на чл. 70, ал. 1 ЗДДС- лек. С оглед приетото, че процесният автомобил е товарен, то същият не попада в изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и съответно не е налице ограничение по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Не е спорно, че процесните фактури са издадени от тези доставчици, че са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответния данъчен период и че стоките, съответно услугите са реално получени. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по касационната жалба, ведно със списък на разноските и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, касаторът следва да заплати сумата от 1140 лева-направени разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,