Решение № 3755 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Био семена ЕООД, [ЕИК], гр. София, чрез пълномощника адв. Н. Рахманлиева от ПАК, за отмяна на влязло в сила решение 5568/30.05.2023 г. по адм. д. 9233/2022 г. по описа на Върховен административен съд. В молбата се поддържат основания по чл. 239, т.4 от АПК. Твърди се, че решение 5568/30.05.2023 г. по адм. д. 9233/2022 г. по описа на ВАС противоречи на решение 9203/16.08.2021 г. по адм. д. 1293/2021 г. по описа на ВАС относно крайния извод на съда за материална законосъобразност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. за кампания 2016г. с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Претендират се съдебни разноски. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в срокове по чл.240 от АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Предмет на оспорване пред АССГ е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с което на кандидата Био семена ЕООД е постановен отказ за финансово подпомагане с уточнението, че оторизираната субсидия по мярката е в размер на 0 лв. Първоинстанционният съд е установил, че дружеството е бенефициент по мярката и за кампанията 2016г., която е четвъртата година от поетия агроекологичен ангажимент, е подало заявление за подпомагане. С Уведомителното писмо с изх. 02-220-2600/902 от 06.08.2019г. заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е отказал исканата финансова помощ. Писмото е обжалвано пред АССГ, който с решение 2150/22.04.2020г. по адм.д. 10 875/2019г. го е отменил поради липса на мотиви и върнал преписката на ДФЗ със задължителни указания по приложението на закона. Решението на АССГ е оставено в сила с решение 9203/16.08.2021г. по адм.д. 1293/2021г. на ВАС. След връщане на преписката е издадено Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г., с което отново е отказано финансово подпомагане, поради констатирани подробно описани несъответствия за посочените в писмото площи. Като основанието за отказа е посочена разпоредбата на чл. 13 ал. З от Наредба 11 от 6.04.2009 г., а неуваженият размер на финансово подпомагане възлизал на 25 114,70 лв. С решение 5118 от 27.07.2022 г. по адм.д. 1980/2022 г. Административен съд София-град /АССГ/ е отменил издаденото Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г. С Решение 5568/30.05.2023 г. по адм. д. 9233/2022 г. ВАС е отменил решение 5118 от 27.07.2022 г. по адм.д. 1980/2022 г. по описа на АССГ и отхвърлил жалбата на Био семена ЕООД против Уведомителното писмо с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Приел е, че уведомителното писмо е материално законосъобразно, тъй като съгласно приложимата правна уредба чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., вр. чл. 36 на Регламент (ЕО) 889/2008, при надвишен период на преход към биологично производство и последваща заявка за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие за същите площи и отглеждани култури, агроекологични плащания не се предоставят. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо - такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Визираното от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Законодателят изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено /на основание чл. 239, т. 4 от АПК/ едно влязло в сила решение, решението, на което то противоречи следва да отговаря на три кумулативно предвидени условия : да бъде между същите страни, да се отнася до същото искане и да бъде на същото основание. В настоящия случай не са налице законовите основания за това. Съобразно ТР 6 / 25.11.2010 г. по тълк. дело 4 / 2010 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Хипотезата на чл.239, ал.4 АПК е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които обаче са постановени противоречиви решения. В случая не са налице елементите от фактическия състав на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Не е изпълнено изискването двете влезли в сила решения да се ползват със сила на пресъдено нещо с решението по първото дело материалноправният спор не е решен по същество. На следващо място, макар и да е установена идентичност между страните, не е налице такава по отношение на предмета на двете производства. Предмет на оспорване са различни административни актове, като вторият оспорван административен акт е издаден в резултат на постановеното отменително съдебно решение /с което уведомителното писмо е отменено и върнато на органа за ново произнасяне/. По второто производство срещу новото уведомително писмо, съдът е разгледал спора по същество и се е произнесъл с решение, което има сила на пресъдено нещо. По тези съображения, съдът намира, че не е налице изискуемият от закона пълен идентитет между двете противоречащи си съдебни решения. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия