Решение № 27 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11987/2016 г.
ВАСVI отделение03.01.2018 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5106 от 15.07.2016 г. по административно дело № 12142/2015 г. на Административен съд - С.-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 27 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11987/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 5106 от 15.07.2016 г., постановено по административно дело № 12142 по описа за 2015 г. на Административен съд - С.-град е: 1) отхвърлена жалбата на "АПЕКС - АГППМП" ООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности (МДД) за четвъртото тримесечие на 2014 г., изх. № 29-05-213/6.11.2015 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК); 2) осъден жалбоподателя да заплати на СЗОК сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита на ответника, осъществена от юрисконсулт. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "АПЕКС - АГППМП" ООД, с месторазположение на лечебното заведение гр. С., район "Надежда", ул. "Х. С.".№..., действащо чрез пълномощника адвокат И. С.. Касаторът претендира съдебният акт и потвърдената с него писмена покана да бъдат отменени, като аргументира теза, че решението на съда е постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото писмени доказателства и противоречи на материалния закон - на ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) и ЗБНЗОК - 2014 г. (Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.). Ответникът по касация - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С.-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО, обективира волеизявление за възстановяване на суми, представляващи превишение от изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) на определените стойности на назначаваните медико-диагностични дейности (бл. МЗ-НЗОК № 4), над разрешените надвишения за четвъртото тримесечие на 2014 г., в размер на 5 929.01 лв. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и обоснована преценка на събраните по делото писмени доказателства. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат и от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на нарушения на административнопроизводствените правила (установени в Раздел десети от Г. втора на Закона за здравното осигуряване) и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд - С.-град, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана, издадена от директора на СЗОК, за възстановяване от жалбоподателя на неоснователно разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на превишение на определените стойности на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвъртото тримесечие на 2014 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана доказателствената сила на констатациите на проверяващия финансов инспектор (служител в СЗОК) в протокола за неоснователно получени суми. От извършената съдебно-икономическа експертиза също се потвърждава посоченото в писмената покана превишение през процесния период на допустимите стойности на назначаваните с бл. МЗ-НЗОК № 4 медико-диагностични дейности, като размерът на неоснователно изплатените поради това на изпълнители на медицинска помощ от касата суми е правилно изчислен спрямо стойностите на МДД, назначени над разрешените надвишения. За да отхвърли жалбата на "АПЕКС - АГППМП" ООД гр. С., Административен съд - С.-град с основание е кредитирал компетентно изготвените заключения на вещото лице по назначените основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, и е установил верността на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. По делото е доказано, че лечебното заведение е извършило превишение на определената и възложена стойност на назначените МДД над разрешените надвишения, както и че размерът на превишението се равнява на сумата, изчислена от административния орган, която сума СЗОК поради това неоснователно е изплатила на изпълнители на медицинска помощ. Условията, реда и правилата, при които "АПЕКС - АГППМП" ООД гр. С. е можело през процесния период да назначава СМД и МДД, са уговорени между страните в сключения съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между тях договор № 221986 от 16.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Съгласно чл. 38 и чл. 39 от този договор са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК, като излизането извън тези рамки по силата на чл. 41, ал. 1 от договора е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК, респ. СЗОК, е приела да финансира. На касатора като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно подписания индивидуален договор с Националната здравноосигурителна каса са определени с двустранно подписан и своевременно връчен на ИМП протокол към посочения договор, конкретен брой СМД и стойност на МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г., като лечебното заведение е превишило определените му за това тримесечие брой стойности на МДД, а неоснователно заплатените от НЗОК суми са в размер, който е установен от контролния орган при извършената тематична финансова проверка, целяща да установи контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД за IV-то тримесечие на 2014 г., и приключила с протокол за неоснователно получени суми. Досежно материалноправните предпоставки за издаване на процесната писмена покана, в конкретният случай са приложими специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Правилно съдът е приел, че обсъжданата писмена покана е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Поканата е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО съгласно констатациите от проверката от контролния орган по чл. 72, ал. 2 от същия закон. В резултат на назначаване от страна на жалбоподателя на медико-диагностични дейности над определените стойности за процесния период са извършени непланирани плащания над разрешените бюджетни средства на НЗОК, предвидени в чл. 3 от ЗБНЗОК за съответната 2014 г. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностични дейности, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Определянето с протоколите към договора на брой СМД и стойности на МДД е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност и медико-диагностична дейност в рамките на определените съответно брой и стойности се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което за изплатените неоснователно суми отговорност носи жалбоподателя и те подлежат на връщане в бюджета на касата от него, съгласно чл. 41, ал. 1 от договора. По силата на чл. 41, ал. 2 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените в протокола към индивидуалния договор стойности на медико-диагностични дейности за четвъртото тримесечие на 2014 г. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на Закона за здравното осигуряване и индивидуалния договор между ИМП и НЗОК (представлявана в случая от директора на СЗОК), а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. Касаторът не е изпълнил задълженията си, които е поел с индивидуалния договор. След като се е отклонил от правилата на договора за предоставяне на първична извънболнична медицинска помощ по обем, съответстващ на договорения, и е причинил надвишения над договорения обем, в резултат на което е заплатена от СЗОК/НЗОК в противоречие с нормативно установената база недоговорена дейност, направеното от касата плащане се явява без правно основание и съответно недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на възстановяване от касационния жалбоподател. Неоснователен е касаторовият довод, наведен и пред първоинстанционния съд, че след като НЗОК е задължена в края на годината да нулира всички остатъци, при наличие на неразходвани финансови средства в бюджета на СЗОК за този вид болнична помощ, не е имало основание касата да претендира връщане от лечебното заведение на заплатените суми по недоговорените надвишения. Както правилно е отразено в тази насока в мотивите на проверяваното решение, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата за реда за определяне на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ (правилата са приети с решение № РД-НС-04-6/23.01.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК в съответствие със законовата делегация по ал. 2 от чл. 3 на ЗБНЗОК за 2014 г.), директорът на съответната РЗОК коригира определения брой СМД и стойност на МДД, но само в случай на мотивирано искане от страна на изпълнител на извънболнична медицинска помощ. В настоящия случай лечебното заведение изрично писмено е заявило, че не е подавало мотивирано искане за преразпределение на регулативен стандарт от формирания резерв по чл. 9, ал. 1 от Правилата. Така че, въпреки наличието на неусвоена сума от резерва, от този остатък не следва да се компенсират автоматично вече направени превишения, а трябва да се разпредели между отправилите мотивирано искане за това изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,