Решение № 4460 от 26.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Запрянов от гр.Димитровград, чрез пълномощник адв. Б.Бойчев, против Решение 510/19.04.2022 г., постановено по адм.д. 1766/21 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС-Бургас). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от П. Запрянов, против Община Несебър, иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2,00 лева, представляваща заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от обявена за нищожна с Решение 620/23.04.2021 г. по адм.д. 2646/20 г. по описа на АС-Бургас разпоредба на чл.119 от Наредба 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър, като недоказан и неоснователен. Със същото решение П. Запрянов е осъден да заплати на Община Несебър разноски в размер на 100 лева. Касационният жалбоподател оспорва решението на всички основания по чл.209 от АПК. Поддържа, че пороците на решението се изразяват в необоснованост и противоречие с процесуалния и материалния закон, с целите и духа на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.7 от Конституцията на Р България. В подкрепа на горното посочва, че правните изводи на решаващия съд са противоречиви; че е неправилно съждението му, че след като таксата е внесена предварително и не е била искана, не е налице увреждане; че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по идентични искове, както и че решението в частта за разноските е неправилно, като постановено при липса на мотиви по чл.10 от ЗОДОВ. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи исковата му претенция. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна в касационното производство. В с.з. касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Община Несебър, представлявана от Кмета, редовно призован не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, но недопустимост на съдебното решение. Посочва, че по делото няма доказателства заплатената без основание сума от 2,00 лева да е поискана по реда на чл.55 от ЗЗД и чл.4б от Закона за държавните такси и да е формиран отказ, за да са налице предпоставките за претендирането й по реда на ЗОДОВ. Предлага първоинстанционното решение да бъде обезсилено и на основание чл.130 ГПК във връзка с чл.144 АПК исковата молба да бъде върната и да бъде прекратено производството по делото. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция приема следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 лева, произтекли от обявена за нищожна разпоредба на подзаконов нормативен акт. Съдът е приел за установено, че на 02.01.2021 г. Запрянов е поискал достъп до обществена информация от кмета на Община Несебър, което е направил по електронна поща. В заявлението си е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и на хартиен носител. Установено е, че заявлението е регистрирано в деловодството на общината с вх. Н1-0А1-6473-003/04.01.2021 г., като с разписка 0200012345308681 от 19.01.2021 г. /неизпратена до административния орган/, заявителят е платил такса в полза на общината в размер на 2 лева на основание чл.119, т.6 от Наредба 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Установено е също така, че с Решение 107/01.02.2021г. на Зам.Кмета на община Несебър е предоставена исканата от ищеца информация, като в решението не са посочени суми за разноски. Първоинстанционният съд е констатирал, че по жалба на Запрянов, с Решение 620/23.04.2021 г. по адм.д. 2646/2020 г. по описа на АС-Бургас разпоредбата на чл.119 от горепосочената Наредба е обявена за нищожна. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е счел, че в конкретния случай, не е налице една от предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на Община Несебър, а именно - пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между заплатената такса и прогласената за нищожна разпоредба от Наредбата. За да достигне до този извод, съдът е приел, че Запрянов е внесъл сумата от 2 лева като такса в полза на Община Несебър, без такава да му е поискана, че съгласно чл.20, ал.1 ЗДОИ, с която разпоредба ищецът е бил наясно, достъпът до обществена информация е безплатен, а съгласно ал.2 на същия член разходите по предоставянето й се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, както и че съгласно чл.34, ал.1 от същия закон с решението, с което е предоставен достъп до поисканата информация, се определят и разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация, а в случая с решението за достъп до поисканата информация, такива не са определени. С оглед изложените съображения, първоинстанционния съд отхвърлил предявения иск. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, след като изпълни задължението си по чл.218, ал.2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо. Въз основа на установеното от административния съд, което се подкрепя от събраните по делото доказателства, следва изводът, че платената от заявителя такса, е платена без основание. С платената такса имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на заплатената такса, е връщането й от получилия я без основание. Редът за това е чрез поискването й обратно, по аргумент от чл.55 от Закона за задълженията и договорите, както и по аналогията с чл.4б от Закона за държавните такси. При липсата на проведена подобна процедура от ищеца, която да е завършила с негативен за него резултат, искът му за обезщетяване на имуществена вреда в този размер и на това фактическо основание, е недопустим. В тази насока е и константната практика на ВАС по идентични казуси. По тези съображения, оспореното решение следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлен иска, а вместо това се постанови ново, с което, на основание чл.130 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, се върне исковата молба на П.Запрянов и се прекрати образуваното по нея съдебно производство. Независимо от изхода на касационното производство, решението на първоинстанционния съд в частта, в която на община Несебър е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева следва да се бъде оставено в сила. Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и на основание чл.143, ал.3 АПК, разноски му се дължат в размера, определен от административния съд. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.3 и чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд