Решение № 6371 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2010 г.

Решение № 6371 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Александър Стоянов Иванчев от гр. София, срещу решение № 1809/7.06.2010 г., постановено по адм. д. № 98/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени обжалваната от него Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в оспорената й част. Претендира се присъждане на разноски. Становище за неоснователност на касационната жалба изразява Стоян Евстатиев Аначков от гр. София, а изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Александър Стоянов Иванчев срещу Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри за землището на територията на Горна баня, район "Овча купел", гр. София, в частта й за границата между землени имоти с идентификатори 68134.4331.4503 и 68134.4331.4502. За да постанови решението си съдът приел, че е имотът на жалбоподателя 68134.4331.4503 е нанесен по действително съществуващата на място граница със съседния имот 68134.4331.4502, поради което не е налице нарушение на материалноправни норми. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че при изработването на кадастралната карта за района имотът на жалбоподателя е заснет на място по действително съществуващите граници, което е установено и от заключението на вещото лице, което установява, че кадастралната граница е нанесена по съществуваща на самото място ограда. Административният орган има задължения да заснеме действителното положение на имотите при одобряване на кадастралната карта, като пред него не се установяват спорове, в случая за местоположение на граница, както и дали оградата е на законовото място. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че приоритет при заснемане на границите, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като трайни знаци за границите на имота, което в случая представлява намиращата се ограда между двата имота. След като границата е нанесена по нея, заповедта е издадена при спазване на материалноправните норми, както правилно е приел и съдът. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК