Решение № 2991 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 674 от 14.09.2022 г. по адм. д. 380/2022 г., Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Община Батак, представлявана от П. Паунов - кмет на общината, Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 3/29.11.2021 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик, в частта в която са установени задължения за дължими лихви за невнесени отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) над сумата от 32 873, 92 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част. Със същото решение Община Батак е осъдена да заплати на РИОСВ - Пазарджик сумата от 42, 07 лв. разноски по компенсация. Срещу съдебния акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата, е подадена касационната жалба от Община Батак, представлявана от П. Паунов - кмет на общината, чрез адв. Ц. Христоскова от АК-Пазарджик. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУПДВ в обжалваната му част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директор на РИОСВ Пазарджик, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и поддържа искане за отмяна съдебното решение. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е бил АУПДВ 3/29.11.2021 г. на директора РИОСВ - Пазарджик, с който е установено задължение на община Батак общо в размер на 282 669. 86 лв., от които 235 558. 22 лв., представляващи главница за непреведени месечни отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2018 г., 2019 г. и м. януари и м. февруари 2020 г., както и 47 111. 64 лв., представляващи дължимата лихва за невнесени отчисления по чл. 64 от ЗУО. Административен съд Пазарджик, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и възоснова на приетата по съда съдебно-икономическа експертиза, е приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган - директор на РИОСВ Пазарджик, с оглед правомощията му по чл. 60, ал. 6 и съответно на чл. 64, ал. 8 от ЗУО, вр. чл. чл. 166 от ДОПК, в хипотезата на невнесени отчисления по посочения специален закон. В случая депото за неопасни отпадъци се намира на територията на община Батак, която е включена в териториалния обхват на РИОСВ Пазарджик, съгласно Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите. Отчисленията е следвало да се превеждат от кмета на общината, собственик на депото, на чиято територия се намира депото ( на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУО, чл. 23. ал. 1 от Наредба 7/19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци). По отношение на размера на задължението, решаващият съд приел, че административният орган не е съобразил § 41, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗЗ), в сила от 14.05.2020 г. съгласно която, дължимите месечни отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО за периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г. Според първоинстанционния съд за периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления и възоснова на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, е констатирал, че при приспадане на периода 01.03.2020-31.12.2020 г., дължимата от Община Батак лихва възлиза в общ размер на 32 873, 92 лева. Поради това, за разликата до начисления с АУПДВ размер от 47 111, 64 лв., Административен съд Пазарджик е приел жалбата за основателна, а в останалата й част е отхвърлил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно Правилно е приел съдът, че АУПДВ е валиден акт, издаден от компетентен орган, както и че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението си изключително подробно е описал фактите, които приема за установени. Фактическата обстановка по спора е напълно установена от първоинстанционния съд. Анализът на събрания доказателствен материал по делото налага идентичен на направения от съда извод за законосъобразност на издадения АУПДВ, в оспорената част. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредба по чл. 43, ал. 2 ЗУО - Наредба 7/19.12.2013 г. Неоснователно е твърдението (единствено такова) в касационната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид представени по делото платежни нареждания за преведени суми от Община Батак, представляващи месечни отчисления за периода м.януари 2018 г. до м.октомври 2018 г., вкл., в общ размер на 78 693.30 лв., които са внесени след издаване на процесния АУПДВ и след подаване на жалбата. Обратно на твърдението на касатора, посочените платежни нареждания (л. 13-17, л. 29 и л. 34 от делото), са обсъдени от Административен съд Пазарджик, който е приел наличието на частично погасяване на публичното задължение. Правилно решаващият съд е обосновал извода, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт се преценява към момента на издаването му, а направените след издаването на АУПДВ частични погасявания на част от задълженията не се отнасят към неговата законосъобразност, а следва да се отчетат при определяне на остатъка от задължението, като от него се приспадне вече погасеното такова. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение