Решение № 4310 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2017 г.

Решение № 4310 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Производството е образувано по искане на И. И. Б. за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение от 12.07.2017 г. по адм. д. № 29/2017 г. на Административен съд Р.. В искането се твърди, че решението е неблагоприятно за молителя, че има сила по отношение на него, въпреки че неправилно не е бил конституиран като страна в процеса. Иска се отмяната му. Ответницата по искането за отмяна Г. И. И. го оспорва. Върховният административен съд обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното: С влязло в сила решение от 12.07.2017 г. по адм. д. № 29/2017 г. Административен съд Р. е прогласил нищожност на изричен отказ на кмета на община С. п., обективиран в писмо изх. № СП-2692/08.12.2016 г., както и в писмо изх. № СП-2692/22.08.2016 г. Оставил е без разглеждане жалбата на Г. И. И. в останалата част и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, Административен съд Р. е приел, че с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 72/2015 г. е бил отменен изричен отказ на кмета на община С. п., обективиран в писмо изх. № СП-6769/16.12.2014 г. да одобри изменение на регулацията на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ по искане на Г. И. И. с вх. № СП-6769/18.11.2014 г., като преписката е върната на административния орган за изпълнение съобразно мотивите на решението. Съдът е приел, че е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и че повторно постановения отказ от кмета на община С. п. е нищожен. Той е бил длъжен да изпъни съдебното решение, като не е било необходимо Г. И. да прави ново искане за това. Страни по делото са били кметът на община С. п. и Г. И. И.. Административното производство е започнало по искане на Г. И. И. като собственик на УПИ VI - 468 от кв. 55 по плана на с. Б.. По това искане е постановен изричен отказ от кмета на община С. п., който е оспорен от Г. И.. По нейното оспорване е постановено решението, чиято отмяна се иска. М. И. И. Б. е собственик на съседен УПИ VII - 469 от кв. 55 по плана на с. Б.. Правното основанието за отмяна в искането - чл. 239, т. 5 АПК е посочено неправилно и не съотвества на изложените фактически обстоятелства. На това основание отмяна на влязло в сила решение може да иска само страна по делото при посочените в нормата хипотези. На това основание не може да иска отмяна лице, което не е конституирано като страна по делото и не е участвало в него. И. Б. не е бил страна по делото. Неправилното посочване на правното основание за отмяна не обвързва съда, след като в обстоятелствената част на искането са изложени фактически съображения, които го определят като такова за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК, а не както е посочено чл. 239, т. 5 АПК. Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 за отмяна на решението на Административен съд Р.. М. Б. не е имал качеството на заинтересувана страна, поради което правилно не е бил конституиран като такава в производството по адм. д. № 29/2017 г. на Р. административен съд. То е образувано по оспорване на Г. И. срещу изричен отказ на кмета на община С. п., постановен по нейно искане. Заинтересувани страни в административното производство е лицето, направило искане за издаване на индивидуален административен акт и органът, който е отказал издаването му. В това производсто няма други заинтересувани лица. М. И. Б. няма това качество. Той не е направил искане пред административния орган . Постановеният отказ по искането на Г. И. засяга само нея и не засяга правната сфера на молителя Б.. По тези съображения решението, чиято отмяна се иска не е неблагоприятно за молителя и няма сила по отношение на него. Всички останали доводи в искането за отмяна са относими към законосъобразността на административния акт, който е издаден от кмета на община С. п. в изпълнение на съдебно решение и с който е одобрено изменение на ПУП по отношение на имота на Г. И. и на имота на И. Б.. Този административен акт може да се оспорва от заинтересуваните страни, чийто законни права и интереси засяга. Този акт не е предмет на адм. д. № 29/2017 г. на Административен съд Р. и не е издаден въз основа на решението, постановено по това дело. Тези доводи са неотносими към настоящия спор. Искането за отмяна на И. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.07.2017 г. по адм. д. № 29/2017 г. на Административен съд Р. на основание чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд