Решение № 2249 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2012 г.

Решение № 2249 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13499/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 410 от 17.09.2012 г., постановено по административно дело № 466 по описа за 2011 г., Административен съд - Пазарджик е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград срещу решение № Ж-36-1/26.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУ "СО"/ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 3/17.03.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при РУ "СО" гр. Пазарджик, с което е призната декларираната злополука, станала на 04.11.2010 г. с Валерий Димитров Дамянов, за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО; 2) осъдил ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград да заплати в полза на РУСО гр. Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева; 3) осъдил ЕТ "Витяз - Тодор Захов", със седалище и адрес на управление гр. Велинград, да заплати на Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова сторените от тях разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Тодор Христов Захов в качеството му на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград, действащ чрез пълномощника си адв. Аршинков. Процесуалният представител на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Пазарджик и на процесното решение на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик, отмяна на присъдените деловодни разноски и присъждане на такива в полза на касатора за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторовият повереник поддържа касационната жалба, но моли след отмяната на съдебното решение делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне съобразно събраните по него доказателства. Ответникът по касация - директорът на РУ "СО" гр. Пазарджик, не изразява становище. Другите ответници по касация - Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова, чрез пълномощника адв. Дончев в писмено становище по делото оспорват касационната жалба и молят атакуваното с нея решение да се остави в сила. Претендират и присъждане на направените съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. На 04.11.2010 г. сутринта около 8,00 часа лицето Валерий Димитров Дамянов влязъл в пункт за зареждане на прахови пожарогасители в гр. Велинград, стопанисван от ЕТ "Витяз - Тодор Захов" и започнал да зарежда пожарогасител. След около 5 минути се чуло свистене на въздух и Дамянов бил намерен паднал на земята в безсъзнание, била извикана спешна медицинска помощ, която установила неговата смърт. Установило се е, че смъртта е причинена от взривяване на пожарогасител при зареждането му с азот. Във връзка със станалия инцидент от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от ЕТ "Витяз - Тодор Захов", резултатите от която са отразени в Протокол № ЕЕ100417/08.11.2011 г. Взети са обяснения от Тодор Христов Захов и от Янка Захова, които първи са намерили Валерий Дамянов в пункта. В обяснението си Тодор Захов заявява, че с Валерий имали разговор, ако се наема да върши зареждането да преминат към сключване на някакъв трудов договор, като неговата помощ в момента била да качва пожарогасителите на работната маса, да гледа и след това да ги натовари на колата и ги закара на клиента. Понеже на проверяващите не бил представен сключен писмен трудов договор, последвало издаване на Постановление от 27.01.2011 г., с което на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Валерий Димитров Дамянов, изпълнявал длъжността "работник - пълнене на пожарогасители" и ЕТ "Витяз - Тодор Захов", считано от 04.11.2011 г. Това постановление е било оспорено пред съда, като с решение № 605/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 375/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик жалбата на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" против постановлението е отхвърлена, което решение е оставено в сила от Върховния административен съд. Административното производство по издаване на обжалваното пред Пазарджишкия административен съд по настоящото дело решение е започнало по повод подадена в РУ "СО" гр. Пазарджик Декларация за трудова злополука с вх. № К-179/21.01.2011 г. от Димитър Верчов Дамянов, в качеството му на наследник на пострадалото лице Валерий Димитров Дамянов. Със Заповед № 48/04.02.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик е назначена комисия, която да извърши разследване на злополуката в състав инж. Пенка Мурджева - инспектор "ТЗ" при РУ "СО" гр. Пазарджик и инж. Еньо Енев - гл. инспектор към Дирекция "ИТ" гр. Пазарджик. Комисията е извършила разследване на злополуката, резултатите от което са отразени в протокол от 09.02.2011 г. С разпореждане № 3/17.03.2011 г. на длъжностно лице при РУ "СО" гр. Пазарджик, злополуката, станала с Валерий Димитров Дамянов на 04.11.2010 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е съобщено на ЕТ "Витяз - Тодор Захов", който го е обжалвал по административен ред пред директора на РУ "СО" гр. Пазарджик. Изпълняващият длъжността "директор" на РУ "СО" гр. Пазарджик е постановил Мотивирано решение № Ж-36-1/26.05.2011 г., с което е оставил без уважение жалбата и е потвърдил разпореждане № 3/17.03.2011 г., с мотива, че са налице всички изисквания, за да се квалифицира злополуката като трудова - наличие на трудово правоотношение, извършване на работа в интерес на предприятието, при която е настъпило увреждане, причинило смърт. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" срещу решението на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената форма, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. В оспорения съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря, и е опровергал тезата на жалбоподателя. Във връзка с касационните оплаквания следва да се отбележи, че в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки в хода на административното производство са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на увреждането на пострадалото лице, както и всички други данни, които са от значение за определяне на характера на злополуката, като резултатите от разследването на злополуката са оформени в протокол, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Разследването е извършено от комисия, сформирана съобразно чл. 8, ал. 2 от същата наредба, и макар в нея да не е бил включен представител на работодателя, правилен е изводът на административният съд, че това нарушение на административно-производствените правила не е съществено до степен да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт. По делото безспорно се е установило от документите, съдържащи се в административната преписка, че работодателят, независимо че не е бил включен в състава на комисията по разследване на злополуката, не е бил лишен от участие в производството. Била му е изпратена за сведение подадената от наследниците на загиналия декларация за регистриране на трудовата злополука; бил е изслушан от членовете на комисията видно от отразеното в протокола; имал е възможност да предостави в писмен вид обясненията си по случая и те са били обсъдени и взети предвид от органа при постановяване на административния акт. С оглед на което правилно решаващият съдебен състав е приел, че допуснатото нарушение на чл. 8, ал. 2 от наредбата не би могло да се приеме за съществено, тъй като очевидно целта на тази разпоредба е да осигури участие на работодателя или негов представител в административното производство по изследване на злополуката, каквото участие работодателят е взел. Посочената от касационния жалбоподател съдебна практика на ВАС, касае друг различен случай и хипотеза и е неотносима към настоящата фактическа и правна обстановка. Това е така, защото работодателят, макар и да не е участвал в комисията, е привлечен и е участвал в самото административно производство по издаване на акта, давал е обяснения, запознавал се е с писмените документи и в пълен обем е упражнил своето право на защита. Предвид изложеното, обосновано административният съд е приел, че са спазени административнопроизводствените правила и че направените в тази насока възражения са неоснователни. Обоснован с констатациите на комисията е и направеният извод, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа, както и че е налице причинно-следствена връзка между нея и полученото увреждане, което от своя страна е довело до смърт на лицето. От това следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и, че правилно актът - предмет на съдебно оспорване, постановен в този смисъл, е преценен от съда като законосъобразен. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че неспазването на сроковете по чл. 60, ал. 1 от КСО и в чл. 12 от Наредбата за установяване регистриране и отчитане на трудовите злополуки релевират незаконосъобразност на оспорения административен акт. Срокът, в които следва да бъде издаден административният акт, е инструктивен, а не преклузивен, поради което изтичането на този срок няма за последица прекратяването на властта /правомощието/ на органа да издаде административния акт. Правото на издателя не е темпорално ограничено, за да се погаси след този срок, а напротив срокът за издаване на акта не е фатален, а е препоръчителен и може да се упражни валидно и след изтичането му. Неспазването на горецитирания срок не оказва влияние върху действителността на разпореждането и процедурата по издаването му, не води до неговата порочност, поради което не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е имало на разположение две процесуални възможности: или да спре образуваното при него административно производство, ако междувременно е било образувано дело по трудовия спор за съществуването на трудово правоотношение, или да издаде разпореждане, с което да не признае злополуката за трудова, защото работата е била извършвана без трудово правоотношение и след като съдебното решение, с което се установява съществуването на трудово правоотношение влезе в сила, да издаде решение, с което да възобнови административното производство като отмени разпореждането за отказ, а длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да издаде ново разпореждане, с което въз основа на влязлото в сила съдебно решение по трудовия спор и въз основа на данните от протокола за разследване на трудовата злополука да издаде разпореждане, с което да признае, че злополуката е трудова. В процесния случай длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО направо е пристъпило към издаване на разпореждане, с което признава злополуката за трудова. Допуснатото от него нарушение в неспазване на срока не е съществено, още повече че то е обусловено от усложняването на спора от фактическа и правна страна, което се дължи изключително на недобросъвестното поведение на работодателя (не е сключил трудов договор, отказва да признае реално съществуващото трудово правоотношение между него и починалия работник, което е наложило да се проведе съдебно производство, отказва да подаде декларация за станалата злополука и т. н.), а никой не може да черпи изгодни за него последици от собственото си неправомерно поведение. Неправилен е доводът на касатора, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. По делото по безспорен начин е установено, че обжалваният административен акт е издаден от изпълняващия длъжността "директор" на РУСО гр. Пазарджик - Елка Гълъбова, определена за такава по силата на заповед № 44/16.02.2010 г. на директора на РУСО. С посочената заповед лицето, подписало оспореното пред първоинстанционния съд решение, е определено да изпълнява функциите на директор в отсъствие на титуляра Ангелинка Влайкова, като по делото е представен болничен лист № 554/16.05.2011 г., видно от който същата е отсъствала поради заболяване в периода 16.05.2011 г. - 06.06.2011 г., в който период именно е издадено процесното решение. В случая заместването е осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган, извършено от официалните заместници на ръководителя. Те имат своите правомощия в съответствие с условията на закона и в отсъствието на титулярния ръководител, те могат да го заместват. В случая оправомощаването на заместника е направено изрично и писмено, като са спазени формата за определяне на заместник, законовите условия и изисквания относно определяне на функциите му и компетентността му. С оглед на което решението е постановено от компетентен орган - при условията на заместване, при което определеният да замества титуляра може да изпълнява всички негови функции в периодите на отсъствието му. Предвид гореизложеното установеното увреждане довело да смърт на Дамянов, настъпило по време на работа и в работно помещение, е във функционална връзка с трудовата дейност и правилно е било квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. Настъпилата злополука е трудова по смисъла на горецитираната разпоредба, защото в случая са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, довело да смъртта на лицето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването на злополуката сочат на тяхната кумулативна наличност. Административният съд подробно се е спрял на структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и е доказал тяхното наличие при злополуката, станала с Дамянов. Правилно е прието от съда, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и условията на труд при осигурителя, и съответно инцидента с Дамянов е трудова злополука по смисъла на тази норма. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. По делото е направено искане от Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова, чрез пълномощника адв. Дончев за присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с реализирано процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция. Представени са пълномощно, с което Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова, упълномощават адв. Илиян Дончев да ги представлява по адм. дело № 13499 от 2012 по описа на ВАС и договор за правна защита и съдействие с които е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева. Предвид изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, касационният жалбоподател Тодор Захов в качеството му на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" следва да бъде осъден да заплати на Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение съобразно договорения и платен размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,