Решение № 1279 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13408/2011 г.

Решение № 1279 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13408/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Димитър Ангелов от гр. Ивайловград е обжалвал решение № 412/21.07.2011 г. постановено по адм. д. № 188/2011 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-126/13.12.2010 г. на началника на РДНСК ЮЦР - Хасково. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на същото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображения на съда за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт № Х-174 от 29.11.2010 г., послужил като основание за издаване на оспорената заповед, чийто констатации не са оборени, както в хода на административното производство, така също и пред съда. Установено е било, че строежа "Вилна сграда ", находящ се в чашката на яз. "Ивайловград" е извършен в имот публична държавна собственост без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 138, ал. 1 ЗУТ и без съгласието на собственика на земята. Установено е също така, че процесното строителство не е декларирано за узаконяване по реда и сроковете на § 184 ПР на ЗУТ, поради което и изводите за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ са законосъобразни, както и че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му са обосновани изведени от установените факти и обстоятелства по делото и същото е изградени въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. При служебната проверка съдът намира, че незаконосъобразно като страна по делото е конституирано Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата. По отношение на собственика на терена, когато той е различен от извършителя на строежа заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,