Решение № 5330 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14081/2009 г.

Решение № 5330 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14081/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Иван Николов Булгуров от гр. Бургас, чрез адв. М. Димитрова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на решение № 642 от 5.06.2009 г. по адм. дело № 488/2009 г. на Административен съд - Бургас, ХIV състав, с което е отменено решение № VIII-191 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 4512/2008 г. по описа на Районен съд - Бургас и е отхвърлена жалбата на Иван Николов Булгуров против протоколно решение № 4644 от 24.09.1992 г. на Поземлена комисия - Бургас. С допълнителна молба се излагат доводи, че са налице нови обстоятелства и ново писмено доказателство - протокол на името на трето лице Милуш Димитров, което е притежавало земи, които не са съобразени от решаващия съд. Излагат се и доводи неотносими към производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Моли, да се отмени решението на АС - Бургас. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Бургас, редовно призован не се явява и не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 642 от 05.06.2009 г. по адм. дело № 488/2009 г. на Административен съд - Бургас, ХIV състав, е отменено решение № VIII-191 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 4512/2008 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено протоколно решение № 4644 от 24.09.1992 г. на Поземлена комисия - Бургас и е признато за установено, че наследниците на Стефана Димитрова Георгиева, б. ж. на с. Ветрен, имат право на възстановяване на собствеността на имоти: нива в м."Чаморлията", с площ от 22 дка и нива в м."Герена", с площ от 15 дка, землището на с. Ветрен и е отхвърлена жалбата на Иван Николов Булгуров против протоколно решение № 4644 от 24.09.1992 г. на Поземлена комисия - Бургас. С решението съдът е приел, че Иван Николов Булгуров е внук на наследодателката Стефана Димитрова Георгиева, б. ж. на с. Ветрен, поч. 02.06.1943 г., преди образуване на ТКЗС, както и че в емлячния регистър на Милуш Димитров Георгиев са записани имотите със забележка като собственик, но и че последният е неин син. Записването е извършено с дата 28.Х.59 г. С искането за отмяна са представени копия на писмени доказателства: протокол от 13.09.1949 г., протокол от 14 октомври 1950 г., протокол от 4.IV.1951 г., протокол от 1 март 1958 г. на комисията по ТПС в с. Житарево за извършени замени на земи на некооператорите, включени в кооперативните блокове, със земи на кооператорите останали извън блоковете, по който Милуш Димитров Георгиев е отстъпил ниви в различни местности. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението, респ. определението в случая е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените писмени доказателства не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на процеса, различен от постановеното с влязлото в сила решение на административния съд. Тези доказателства не променят фактическите констатации на съда, че Милуш Димитров Георгиев е носител на самостоятелни права на собственост върху земеделски земи, но и като наследник на Стефана Димитрова Георгиева, негова майка, за възстановяването собствеността върху които претендира Иван Николов Булгуров. Представените писмени доказателства легитимират именно Милуш Димитров Георгиев, като носител на право на собственост на земеделски земи, но които не са предмет на производството пред ОСЗ - Бургас, както и на постановеното решение № 4644 от 24.09.1992 г. на Поземлена комисия - Бургас, с което е отказано възстановяване собствеността по заявление на Иван Николов Булгуров, като наследник на Стефана Димитрова Георгиева. С представените писмени доказателства не се установяват нови обстоятелства свързани с констатациите на решаващия административен съд, че Иван Николов Булгуров е носител на материални права по отношение на процесните имоти, като наследник на Стефана Димитрова Георгиева. Доколкото с представените писмени доказателства се установяват факти свързани с правото на собственост на Милуш Димитров Георгиев върху земеделски земи, следва да се упражнят от неговите наследници, в случай, че не е осъществено производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Изводите на решаващият съд за евентуални спорове за материални права между наследниците на Стефана Димитрова Георгиева и Милуш Димитров Георгиев, не се променят с представените писмени доказателства и не променят крайните изводи на съда относно законосъобразността на отказа на ПК - Бургас за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение на Административен съд - Бургас, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, тричленен състав