Решение № 13490 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2013 г.

Решение № 13490 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Боян Радославов Янакиев, жив. в гр. София, срещу решение № 922/12.02.2013 г. по адм. дело № 4044/2012 г. на Административен съд - София -град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-4373/29.03.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановен в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 229, ал. 1 - 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, 228, т. 3 от ЗМВР, чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. т. 17, б. "в" от раздел първи на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила по издаването и в съответствие със законовите разпоредби. Съдът е приел за установено, че на 1.01.2011 г. около 10 ч. 30 м. в гр. София, в извънработно време, Боян Янакиев - полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно управление "Полиция" при СДВР, категория Е - III степен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" е реализирал пътно-транспортно произшествие без други участници, като е катастрофирал в бетонен панел, срещу входа на поделение № 48920 на бул. "Рожен". Местопроизшествието е посетено от екип на отдел "Пътна полиция", който е удостоверил в протокола за ПТП и съставения акт за установяване на административно нарушение отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 +". На жалбоподателя е издаден и връчен талон за кръвна проба. Жалбоподателят се е явил в медицинското заведение за даване на кръв заедно с баща си, и вместо от него, е взета кръв от баща му, като в протокола за изследване са вписани личните данни на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно квалификацията на деянието. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМР деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата са тежки нарушения на служебната дисциплина. Както правилно е приел АС жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение, описано в оспорената заповед, като след управление на МПС и причинено от него ПТП не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи относно установяване дали е употребил алкохол, като е отказал изследване с техническо средство и даване на кръвна проба в нарушение на разпоредбата на т. 17 буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според който държавният служител, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяването на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. В случая е правилна преценката, че завеждането на друго лице от жалбоподателя да даде кръвна проба представлява отказ на жалбоподателя за даване кръвна проба. В този смисъл неоснователно е оплакването за обсъждане на доказателствата от досъдебното производство, несъбрани в рамките на дисциплинарното производство, тъй като съдът е обсъдил единствено тези от тях, които са приобщени към дисциплинарното производство и постановлението за прекратяване на наказателно производство, в което описаните по-горе факти също са приети за установени. Предвид правилното квалифициране на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина са спазени и сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, каквито мотиви е изложил и АС. От деянието - 1.01.2011 г. до издаване на оспорената заповед - 29.03.2012 г. са изминали по-малко от две години. Правилна е констатацията на АС за спазване на двумесечния срок от узнаването на деянието от дисциплинарнонаказващия орган до издаване на заповедта, като началото на срока не е могло да бъде преди 15.02.2012 г. - датата на изготвяне на обобщената справка, тъй като именно тя след събиране на доказателствата е запознала издателя на заповедта с установения в дисциплинарното производство факт, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване при издаден му талон за кръвна проба, а изследваната кръв не е негова. Предвид особеностите на деянието, описано по-горе, а именно изследването на чужда кръв и издаване на протокол за изследване с личните данни на жалбоподателя, за административния орган не е имало възможност да научи в по-ранен момент за извършване на нарушение отказ за даване на кръвна проба след отказа за изследване с техническо средство. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,