Решение № 3835 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2014 г.

Решение № 3835 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2014 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производство по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки/ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кърджали, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Делчева против решение № 1406 от 05.11.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1109/2014 г., в частта му, с която е възложено на кмета на община Кърджали да заплати направените от "Диолен" ЕООД разноски в размер на 9 000 лв, от които държавна такса в размер на 6 000 лв и адвокатски хонорар в размер на 3 000 лв. Касационният жалбоподател излага доводи, относно възможността Комисията да се произнася относно разноските по делото. Счита, че разноските, направени в производство пред административен орган, следва да се установяват в хода на исково производство пред общите съдилища, поради което решението на органа по преразглеждането в тази му част е неправилно. Касаторът прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството пред КЗК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в частта за разноските и да постанови друго, с което да определи минималния размер на адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Ответникът - "Диолен" ЕООД, гр. Кърджали, представлявано от управителя Здравко Димитров, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Топов, който в съдебно заседание пледира за оставянето й без разглеждане, като недопустима. Алтернативно претендира отхвърлянето й като неоснователна, като твърди, че по делото са представени надлежни доказателства относно направените разноски и техния размер. Излага също, че е налице приключило изпълнително производство, като процесните разноски вече са изплатени, поради което община Кърджали може да търси защита по реда на ГПК. Заинтересованата страна - ЕТ "Бехи - Бехиде Чаушева", гр. Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото с чл. 122г, ал. 9 от ЗОП изрично е предоставена законова компетентност на Комисията за защита на конкуренцията да се произнася и по отговорността за разноските при условията по реда на чл. 143 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на оспореното решение и жалбата е предявена в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1406 от 05.11.2014 г. е отменено като незаконосъобразно решение № 885/15.09.2014 г. на кмета на община Кърджали за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Доставка на канцеларски материали и консумативи за нуждите на община Кърджали", открита с решение № 615/27.06.2014 г. на възложителя. Със същото решение преписката е върната на възложителя за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, съобразно мотивите, изложени в това решение и на кмета на община Кърджали са възложени направените от страна на "Диолен" ЕООД разноски в производството пред КЗК в размер на 9000 лв. Решението е обжалвано само в частта за разноските, а в останалата част е влязло в сила. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП и чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, във връзка с § 115, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОП /редакцията от ДВ, бр. 40 от 2014 г./ и е приела, че при издаване на атакувания акт на възложителя са допуснати нарушения, опорочаващи за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка. Относно заявеното от жалбоподателя "Диолен" ЕООД искане за възлагане на направените разноски, включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, възлизащо на 9000 лева, КЗК е преценила, че с оглед основателността на жалбата, то следва да бъде уважено. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, поради което оспореният акт, като законосъобразен, следва да остане в сила. Това е така, защото с жалбата си до КЗК дружеството "Диолен" ЕООД е поискало, Комисията да възложи в отговорност на възложителя направените по делото разноски. Следователно претенцията за възлагане на разноски е своевременно заявена, като съдът счита, че в случая размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е надлежно установен с приложения към преписката договор за правна защита и съдействие № 0000014222 от 24.09.2014 г. с вписана в нея сума за плащане 3000 лв., с посочено основание - изготвяне на жалба срещу решение № 885/15.09.2014 г. на кмета на община Кърджали и процесуално представителство пред КЗК, като изрично е посочено че сумата е платена в брой при подписване на договора. Приложено е и пълномощно, с което "Диолен" ЕООД е упълномощило адв. Филип Топов да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Описаните доказателства за извършеното плащане не са оспорени от страна на кмета на община Кърджали, поради което правилно са кредитирани от Комисията при възлагане на разноските. При тези данни решаващият съдебен състав намира, че реално направените от "Диолен" ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по основание и размер. Във връзка с релевираното възражение в касационната жалба до Върховния административен съд за прекомерност на възложеното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи при провеждане на заседанието пред КЗК на 05.11.2014 г., което обаче не е сторено от страна на възложителя. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от сочените с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. На основание на горното и на чл. 122е от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение,