Решение № 12016 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2016 г.

Решение № 12016 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕС ВИ ЕС" ООД - гр. В. Търново срещу решение № 347/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2309/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1403519-091-001 от 13.05.2015 г., издаден от Й. Т. М. - възложила ревизията, и Х. А. Х.- ръководител на ревизията, и двамата - инспектори по прихондите в Териториална дирекция /ТД/, гр. П., на Националната агенция за приходинте /НАП/, в частите му, потвърдени с Решение № 638 от 07.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -, гр. П., при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с които на дружеството жалбоподател е отканзано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер от 39 981,60 лв., начислени са законни лихви върху понсочената сума в размер от 18 382,09 лв. и са начислени законни лихви за забава в разнмер от 12 851,79 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда и твърди, че по доказани реални доставки незаконосъобразно не е признат и данъчния кредит по тях. Изложени са оплаквания, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, което е довело до необоснования извод, че процесната фактура не удостоверява реално осъществена доставка, както и до постановяване на решение в този смисъл, поради което същото се явявало неправилно и иска неговата отмяна, както и отмяна и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Петрова в представена писмена защита, я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел в решението си, че съвкупната преценка на доказателствата по делото не предпоставят извод за надлежно направено приемане и предаване на процесиите количества сухо мляко между прекия доставчик ""Калавар" ЕООД и жалбоподателя, за да се приеме за установено, че собнствеността върху фактурираното сухо мляко е прехвърлена между страните по сделканта. Съответно, не може да се формира извод за установено по несъмнен начин наличиенто на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за да се приеме, че правото на данъчен кредит е правомерно начислено по процесната фактура и за жалбоподателя налице право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Съдът е изложил мотиви, че по делото не е доказано твърдението на жалбоподателя относно реално извършената доставка на сухо мляко поради следното: прекият доставчик придобива собствеността върху процесиите количестнва сухо мляко по фактура с № 183 от 28.06.2010 г., издадена от предходния доставчик "Е.-Ф." ЕООД, а продажбата към жалбоподателя е фактурирана с фактура № 38 от 23.06.2010 г., от друга страна, според декларацията на управителя на "ЕС ВИ ЕС" ООД, часнти от процесиите количества сухо мляко са продадени на 24.06.2010 г. - 31 800,00 кг. на "БИ СИ СИ ХАНДЕЛ" ООД и предадени на 23.06.2010 г., според представените 3 броя приемо-предавателни протоколи, а друга част е продадена на 28.06.2010 г. - 10 600,00 кг. на "Младост 2002" ООД и предадена на 23.06.2010 г., според представения приемо- предавателен протокол. Според установеното от нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род /каквито несъмнено са фактурираните количества сухо мляко/, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Съответно, според първоинстанционния съд, фактура с № 38 от 23.06.2010 г. няма за предмет реално изпълнена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, изпълнител по която да е именно издателят на фактурата "Калавар" ЕООД. По изложените съображения съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. В случая, между страните не е спорно, че е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на получателя по доставката, издадена му от неговия пряк доставчик, която е отразена в справката-декларация, дневниците за покупките и дневниците за продажбите. Спорът е концентриран върху обстоятелството, дали фактурираната покупко-продажба на 46 275,00 кг. сухо мляко има за предмет реално изпълнена доставка и дали именно издателят на фактурата е изпълнител на доставките. Реалността на доставката е необходимо и задължително условие за да се приеме наличие на реално осъществена доставка на стока, от която нейния получател черпи материалното право на приспадане на ДДС. Д. на правото на данъчен кредит, съдържаща се в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС посочва, че това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В процесния случай е установено по безспорен начин, че са издадени фактури от доставчика "Калавар" ЕООД, но това не е достатъчно за да се упражни от получателя на фактурите приспадането на данъчен кредит. Фактурата като частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила, поради което е необходимо наличието на други съпътстващи документи, от които да се установи безспорно, че доставката е извършена, което означава да се докаже, че съответната стока е предадена или услугата е действително извършена. Относно доставката на стока, като се има предвид дефиницията, съдържаща се в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, е необходимо да се установи фактическото разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът да е собственик на същата стока, каквото е изискването по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а да я притежава, за да може да я предаде в патримониума на получателя. В процесния случай това не е доказано. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, по делото не е приложена складова разписка за заскладяване на 46 275.00 кг. сухо мляко в склада на "ЕС ВИ ЕС " ООД находящ се в гр. В. Търново; при последващите продажби на сухо мляко към "Младост 2002" ООД и "ВИ СИ СИ ХАНДЕЛ" ООД, транспортът е за сметка на посочените дружества и доставките се придружават от 4 броя приемо-предавателни протоколи, но по делото не са налични документи относно начина, времето и мястото на регистрирано вътреобщностно придобиване (ВОП) на сухо мляко, независимо от твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя пред АС П.. Данъчно събитие за целите на облагане с ДДС не е правоотношението между страните по доставката изобщо, а изпълнението на задължението за прехвърляне правото на собственост или извършване на услуга. Следователно, субект на изпълнението следва да бъде единствено и само доставчикът, като осигуряването на изпълнение от друго лице няма за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. В този смисълправилни са изводите на АС П., че при установена доказателствена тежест за жалбоподателя /чл. 170, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК/ за оборване на констатациите в оспорения РА относно липсата на реална доставка по фактурата, издадена от "Калавар" ЕООД, съдът е счел същите за неопровергани. На следващо място, предмет на спора са начислени лихви в размер от 12 851,79 лв. за периода 15.03.2010 г. - 14.10.2014 г. върху ДДС в размер от 27 300,00 лв. по фактура с № 4048 от 26.02.2010 г., издадена от "БИ СИ СИ ХАНДЕЛ" ООД, с ДО в размер от 136 500,00 лв., ДДС в размер от 27 300,00 лв. и предмет на доставката 34 125,00 кг. сухо мляко, и данъчно кредитно известие с № 4049 от 28.02.2010 г., с ДО в размер от - 136 500,00 лв., ДДС в размер от - 27 300,00 лв. и предмет на доставката 34 125,00 кг. сухо мляко. Според оплакването на касатора, неправомерно е начисляването на лихви върху сумата от 27 300,00 лв. за период след 31.12.2010 г., тъй като периодът на ревизията по ЗДДС е от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. Възражението е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК според която, за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В случая, това е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), според чл. 1 от който, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Според чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 664,84 лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение