Решение № 2207 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2012 г.

Решение № 2207 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Любена Емилова Бамбани от гр. София срещу Решение № 1441/19.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7223/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с коeто е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) № 2001007902/11.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град София, потвърден с Решение № 1305/04.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., както и по ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт решаващият състав неправилно е разпредeлил доказателствената тежест между страните и незаконосъобразно е ценил събраните доказателства. Счита, че представената вносна митническа декларация е официален документ, въз основа на който се установява, че към момента на декларирането на сумата съпругът й е разполагал със същата. Намира, че този факт променя размера на началното салдо към 2005 г. и е следвало да бъде зачетен от съда, след като ответникът не е ангажирал доказателства, че внесената сума е разходвана за друго. В този аспект излага подробни съображения в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 7223/2011 г. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт (РА) № 2001007902/11.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град София, потвърден с Решение № 1305/04.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за същата са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., както и по ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г. За да отхвърли депозираната жалба, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценил е, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, в съответствие с чл. 122, ал. 2 от ДОПК при правилно приложение на материалния закон са определени данъчните задължения на ревизираното лице по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2007 и 2008 г. Решаващият състав е описал подробно установените при ревизията релевантни факти и обстоятелства, свързани с размера на получените доходи и приходи от ревизираното лице, както и направените разходи, при отчитане на режима на съпружеска имуществена общност /СИО/. Въз основа на анализ на относимите обстоятелства при ревизията е прието, че за 2005 г. лицето има разходи в размер общо на 18 036 лв. и приходи в размер общо на 3 915.15 лв., като в последните не са включени сочените приходи на съпруга й, декларирани от него с вносна с митническа декларация и възлизащи на сумата от 42 000 евро. В тази връзка съдът е приел, че сама по себе си представената в съдебното производство вносна митническа декларация не установява нито факта, че сумата действително е била налична у декларатора, нито, че тя е предадена на ревизираното лице. Посочил е още, че законосъобразно органите по приходите са отчели и осъществените от лицето пътувания в чужбина, по отношение на които не са ангажирани доказателства, че те са финансирани от трети лица. В резултат на това като законосъобразни са възприети отчетените приблизителни и усреднени критерии по отношение на осъществените разходи, извлечени в съответствие с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В обобщение съдът е приел, че данъчната основа и задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г., както и по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. са определени при спазване на приложимите материално правни разпоредби. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Както пред административния съд, така и пред настоящата инстанция не се оспорва нито констатацията, че ревизираното лице не е подавало декларации за определяне на задълженията за процесните данъчни периоди, нито размера на включените в приходната и разходната част на формирания паричен поток суми и тяхната доказателствена обоснованост. Единственият релевиран с касационната жалба довод е свързан с началното салдо към 2005 г. и отчитането на твърдяния приход от 42 000 евро, деклариран от съпруга на ревизираното лице като внесен на територията на страната. В частност, тезата на касатора се основава на представената вносна митническа декларация, нейната доказателствена стойност и тежестта на доказване досежно изразходването на тези сума към началото на 2005 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от приложимата към датата на декларирането - 27.05.2004 г. Наредба № 10 от 16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон (отм.), при внос на парична стойност по - голяма от 10 000 евро местните или чуждестранни физически лица задължително попълват валутна митническа декларацията в три екземпляра по образец, одобрен от министъра на финансите. Наличието на положен митнически щемпел върху тези декларации не променя факта, че автор на обективираното в декларацията изявление е съответното физическо лице, което не действа в качеството си на длъжностно лице, нито в кръга на службата си, поради което декларираните от него данни не се ползват с материална доказателствена сила. В тази връзка правилен е изводът на административния съд, че представената вносна митническа декларация представлява частен удостоверителен документ досежно изявлението за внесената сума и нейния размер и не установява пряко обективната разполагаемост на тази сума от съпруга на ревизираното лице. При липсата и на ангажирани доказателства, че евентуално внесената сума от 42 000 евро е предоставена на Любена Бамбани, обоснован е изводът на решаващия състав, че размерът й не следва да се включи при определяне на началното салда за 2005 г. Неоснователно е и възражението, че съдът е разместил доказателствената тежест между страните и не е отчел, че органът по приходите следва да установи разходването на декларираната сума за други цели. Действително, в случай, че ревизираното лице бе установило фактите, че сумата обективно е внесена на територията на страна от съпруга й и освен това, че той е предоставил същата на съпругата си, то насрещната страна би следвало да установи, че тези средства са изразходвани към началото на 2005 г. В случая обаче, доказателства за твърдяните от Любена Бамбани положителни факти липсват, поради което съдът аргументирано е приел, че обективираните в РД релевантни пера на формираните парични потоци са обосновани от събраните доказателства и същите обуславят извода за наличие на посочените основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че при определяне на данъчната основа по особения ред не са допуснати процесуални нарушения, както и, че извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност. Тъй като в хода на осъщественото оспорване на РА ревизираното лице не е опровергало фактическите констатации в същия, то касационната инстанция намира, че като е зачел тяхната презумптивна вярност, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, настоящата инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, тъй като такова вече е присъдено от първата инстанция, а нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК регламентира неговата еднократна дължимост за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение