Решение № 12948 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2010 г.

Решение № 12948 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) - Благоевград, против решение № 87 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 654 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград, с което е отменен издаденият от него акт за установяване на публично държавно вземане № 8 от 24.06.2009 г. в частта, с която по разрешение за водоползване № 400451 от 10.03.2006 г. за водовземане от река Глоговска за периода 1.01.2007-31.07.2008 г. е начислена сума в размер на 37 939,73 лв., както и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като за да достигне до извода, че сумата по разрешителното не се дължи, съдът е взел предвид единствено представените в съдебно заседание две заповеди от м. ХI. 2006 г. на директора на РИОКОЗ - гр. Кюстендил, след като дружество "ВиК" е имало възможността в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи в БДЗБР - Благоевград, документи, които да са основание за намаляване размера на посочената в поканата сума. Следвало е също така, според касатора, да се поиска изменение на разрешението за водоползване или да се предприемат действия за прекратяване действието на самото разрешително, което не е сторено. Освен това се твърди, че неправилно съдът е съобразил заключението на вещото лице, което при проверката не е ходило до водовземното съоръжение, а е било на 3,5 км над него. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът - "ВиК" ООД - гр. Кюстендил, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Благоевград, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 8 от 24.06.2009 г. в частта, с която по разрешение за водоползване № 400451 от 10.03.2006 г. за водовземане от река Глоговска за периода 1.01.2007-31.07.2008 г. е начислена сума в размер на 37 939,73 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - гр. Благоевград, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Приел е, че жалбоподателят за пръв път пред съда прави възражение за недължимост на вземането от водоизточника на р. Глоговска и че са неоснователни твърденията на оспорващия за неправилно определена категория на водата в обжалвания акт, като е посочил, че е недопустимо в провежданото производство да се обжалва категорията на водата, след като има издадено разрешително, в което е определена тази категория. Това разрешително не е било оспорено пред съда и е влязло в сила, поради което като административен акт се ползва със стабилитет. Предвид приетото за безспорно обстоятелство, че заради извършвани строително-монтажни работи в санитарно-охранителната зона на водоизточника р. Глоговска със заповед на началника на РИОКОЗ е била спряна експлоатацията на този водоизточник, съдът е счел, че макар и да не са налице основанията на чл. 194, ал. 7 и 8 от ЗВ за освобождаване на дружеството от заплащане на такса, то в този случай размерът на задължението за посочения период се явява недоказан предвид периода, който касае, и за него не се дължи такса с оглед липсата на реално отнет воден обем. Така постановеното решение е правилно. Правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България, се съдържа в Закона за водите. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от същия за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определен въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, спорът касае само определеното задължение за водоползване за периода 01.01.2007-31.07.2008 г. за сумата 37 939,73 лева. Жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата за този период е определена неправилно и не се дължи, тъй като водоползването е било спряно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че неправилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително за процесния период, тъй като за същия период не е имало отнет воден обем. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми. След като по делото е безспорно установено, че за посочения период поради констатирано влошаване на водата от водоизточника при р. Глоговска, считано от 23.11.2006 г. с предписания на началника на отдел "КНОС" на Дирекция "Здравен контрол" при РИОКОЗ - гр. Кюстендил, е била спряна експлоатацията на водоизточника за периода от 23.11.2006 до 04.12.2009 г., то безспорно за този период не се дължи такса за водоползване, тъй като не е имало отнет обем вода. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане се заплаща за правото на използване на водите, а в случая това право не е могло да се реализира поради спрян водоизточник, и то по независещи от ползвателя причини. Неоснователни са възраженията, поддържани в касационната жалба, че след като лицето не е поискало прекратяване на разрешението или неговото изменение, то се дължи определената му такса. Преди всичко таксата се дължи за предоставена услуга, а в случая такава не е имало. След като това е така, то обоснован и правилен е изводът на съда, че лицето не дължи начислената му сума по акта. Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба относно позоваването от страна на съда на заключението на назначената по делото техническа експертиза и необсъденото според касатора писмо на народния представител Мая Манолова. Съдът е взел предвид тези възражения и ги е обсъдил в мотивите си, като правилно е приел, че представеното писмо няма характер на доказателство, а е само един сигнал за извършване на проверка. Що се касае до заключението на вещото лице, то без значение за обосноваността на това заключение е обстоятелството, че не е извършен оглед на обекта, след като спорът касае минал период и към момента не се спори, че водоизточникът вече функционира. По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,