Решение № 13874 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2015 г.

Решение № 13874 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Таня Ангелова Дукова и Стоян Илиев Дуков, представлявани от адв. Кадикянов, против решение № 40/21.04.2015 г. по адм. д. № 638/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София не взема становище. Ответницата Розалина Николова Михайлова, предствалявана от адв. Узунов, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Таня Ангелова Дукова и Стоян Илиев Дуков срещу Заповед № РД-18-46/6.11.2014 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ изп. директор на АГКК - София е одобрил кадастрална карта /КК/ и кадастрален регистър /КРК/ за поземлени имоти с идентификатор 73780.501.211 и идентификатор 73780.501.212, землище с. Тюленово, общ. Шабла, обл. Добрич. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено като неоснователно по съображения, че обжалваната заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила решение № 197/13.12.2007 г. по адм. д. № 360/2006 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което Заповед № РД-18-28/30.03.2006 г. на изп. директор на АГКК София за одобряване КК и КР за землището на с. Тюленово, общ. Шабла, обл. Добрич в частта относно имоти с идентификатори 73780.501.211 и 73780.501.212 е отменена и преписката е върната за ново процедиране в тази част с указание границата между двата имота да бъде съобразена с границата им по действащия регулационен план. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Обжалваната заповед с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е издадена след частична отмяна на предходна такава за одобравяне КК и КР и връщане на преписката с конкретни указания. Влязлото в сила отменително съдебно решение поставя административната преписка в състояние на висящност от стадия на незаконосъобразното действие, послужило като основание за частичната отмяна на заповедта. Ето защо административният орган не е имал задължение повторно да извършва действията, вменени му с разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 ЗКИР. При служебната проверка относно съотвествието на решението с материалния закон, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, констатира следното: КК и КР за землището на с. Тюленово, общ. Шабла, обл. Добрич са били предмет на разпорежданията по Заповед № 18-28/30.03.2006 г. на изп. директор на АГКК. По оспорване на Розалина Николова Михайлова срещу тази заповед е образувано адм. д. № 360/2006 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, приложено към настоящето. От писменото заключение назначената съдебно техническа експертиза по това дело е установено, че по КК границата между имот с идентификатор 73780.501.212, собственост на оспорващата и съседния имот с идентификатор 73780.501.211 е поставена в съответствие с установената на място материализирана такава. По съображения, че идентификатор 73780.501.212 по площ не отговаря на документите за собственост на оспорващата Михайлова, съдът с постановеното по това дело решение е отменил заповедта в частта относно посочените имоти и е върнал преписката с указание границата между тях да бъде съобразена с регулационната такава. В това производство Таня и Стоян Дукови не са конституирани като заинтересувана страна. Решението е влязло в сила през м. февруари 2008 г. Издадената след влизане на това решение в сила Заповед № РД-18-46/6.11.2014 г. е оспорена от Таня и Стоян Дукови, вписани в КР, приложен на л. 35 от делото, като собственици на имот с идентификатор 73780.501.211 и съсобственици с Розалина Николова Михайлова в идеални части с площ 184 кв. м. на имот с идентификатор 73780.501.212 въз основа на н. акт от 2009 г., надлежно вписан, приложен на л. 13 от делото и издаден въз основа на отменената заповед № РД-18-28/30.03.2006 г на изп. директор на АГКК. По делото не са приложени скици на двата спорни имота като за ситуирането им в КК може да се черпи информация от приложената на л. 34 извадка от КК. В КР имот 73.780.501.211 е посочен с площ 506 кв. м., имот с идентификатор 73780.501.212 с площ 1155 кв. м. По делото е назначена съдебно техническа експертиза, чието заключение, прието от съда и неоспорено от страните, съдържа канстатации, че процесните имоти попадат в границите на парцел VII, отреден с още два парцела, V и VI, кв. 19 за имот пл. № 62 по одобрен със заповед № 30/30.11.1990 г. кадастрален и регулационен план. Собствеността върху парцел VII-62, кв. 19 Таня Дукова и Розалина Михайлова са придобили чрез продажба и дарение с н. акт № 171/13.09.1991 г. в размер на 500 кв. първата и с н. акт № 170/13.09.1991 г. в размер на 700 кв. м. втората. В посочените нотариални актове парцел VII-62 е описан с площ 1200 кв. м. В писменото заключение е отразена констатация, че през 1992 г. Дукова и Михайлова са подали заявление за разделяне на съсобствения парцел VII-62, кв. 19 съобразно правата им по цитираните нотариални актове, но предложената промяна на регулацията не е одобрена с надлежна заповед по чл. 93 от действащия Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ-отм./. От тук следва, че квадратурите по цитираните нотариални актове са посочени с отделни идентификатори за първи път в отменената заповед № 18-28/30.03.2006 г. на изп. директор на АГКК, а по регулация попадат в границите на парцел VII-62, кв. 19 по действащия кадастрален и регулационен план от 1990 г. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават по критериите на чл. 41 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно който границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 6 на ал. 1. Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР първоинстанционният съд е следвало да извърши, съобразявайки с оглед данните по делото приложимостта на приоритетно посочените в цитираната разпоредба източници на данни за границата между процесните имоти. При безспорната липса на данни по т. 1, при констатацията на вещото лице относно действащия кадастрален и регулационен план, по който двата имота, като част от имот пл. № 62 са включени в парцел VII, кв. 19, съдът е бил длъжен да събере доказателства за фактическите предпоставки границата между двата имота да бъде установена по начина, показан в извадката от КК и изчертана в зелено в приложената към писменото заключение комбинирана скица № 7. Изложеното относно задължителния характер на указанията, дадени с влязлото в сила отменително предходната заповед решение, пропусната възможност за провеждане от страна Дукови производство по отмяна на това влязло в сила решение, наличието на евентуален спор за собственост между тях и Михайлова не удовлетворява изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за излагане на мотиви. Предвид изложеното решението се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - при неизяснена фактическа обстановка и липса на решаващи мотиви. Следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за прилагане скиците на процесните имоти по одобрената с обжалваната заповед КК и постановяване допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза за установяване, вкл. и след оглед на място какъв източник на данни е ползвал административния орган при установяване границата по КК, показана в зелен цвят на приложената към приетото по делото писмено заключение комбинирана скица № 7. Последното се налага и с оглед изминалия период от повече от шест години от датата на влазане в сила на решението за отмяна на първоначално издадената заповед до датата на издаване на обжалваната по делото. Новият съдебен състав следва да се произнесе по исканията за разноски пред настоящата инстанция по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение