Решение № 4029 от 13.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Бонев, понастоящем в Затвора [населено място], за отмяна на влязло в сила Решение 121 от 14.06.2022 г., постановено по к. а. д. 96/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч. В нея се излагат доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Георгиева в писмено възражение излага становище за неоснователност на искането. Молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение 121 от 14.06.2022 г., постановено по к. а. д. 96/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч е оставено в сила Решение 11 от 28.01.2019г., постановено по адм. дело 304/2018г. по описа на Административен съд Ловеч. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл.239, т.1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая не са налице нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не се установяват никакви пречки страната да е била в невъзможност да се снабди в хода на развилото се пред административния съд производство с представените с искането доказателства, три броя отговори по заявления на С. Бонев до Окръжна прокуратура Ловеч, и Затвора [населено място]. В хода на съдебното производство страната не е направила доказателствени искания за събирането им. Представените с искането писма не са от съществено значение за делото, защото не сочат на установяване на факти относими към касационното производство. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, посочена от подалия искането като основание за отмяна на решението на Административен съд Ловеч, актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред, но предполага отмяната на административен акт, който не е нормативен. В настоящият случай искането се основава на обявеният за нищожен текст от Заповед 306 от 22.03.2016 г. на началника на Затвора- [населено място], която нищожност е прогласена преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска и е обсъдена в него. Твърдението в искането е за неправилност на съдебното решение, която не подлежи на преценка в настоящото производство. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Фактическото основание, изложено в искането на С. Бонев е извън приложното поле на чл. 239, т. 3 от АПК и не се установява наличие на някоя от трите хипотези на посочената разпоредба. По отношение на посоченото от молителя правно основание, а именно чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отбележи, че тази разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. В случая посочените изисквания не са налице. Предвид изложеното не е налице основание за отмяна на Решение 121 от 14.06.2022 г., постановено по к. а. д. 96/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч. по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение