Решение № 15201 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2012 г.
ВАСVIII отделение30.11.2012 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 2043/01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1096/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Екопрограма" ООД гр. Пловдив и са присъдени разноски. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15201 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екопрограма" ООД гр. Пловдив гр. София, срещу Решение № 2043/01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1096/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 131002618/29.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, потвърден в обжалваната част с решение № 158/17.02.2011 г. на Директор дирекция "ОУИ" Пловдив /ДД "ОУИ"/. В касационната жалба се излагат подробни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на съдебното решение, и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалвания РА, а алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Василева ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА № 131002618/29.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, потвърден в обжалваната част с решение № 158/17.02.2011 г. на ДД "ОУИ". С РА са установени задължения по ЗДДС в общ размер 24488 лв. и прилежащи лихви в общ размер 4096,72 лв. за данъчни периоди м. 03 - 05 и м. 07 - 08.2009 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стоп комерс" ЕООД и "Булшамп" ЕООД. С обжалваното решение на АС Пловдив е отменен РА, досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 278 лв. и прилежащите лихви, за данъчни периоди м. 03.2009 г. - частично по фактура № 17/31.03.2009 г., издадена от "Стоп комерс" ЕООД относно стока - "бреза лист" и частично по фактура № 180/31.08.2009 г., издадена от "Булшамп" ЕООД относно стока - "бял равнец". Решението на АС Пловдив е влязло в сила в частта му, в която се отменя РА. За да отхвърли жалбата срещу РА в останалата й част, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че единствената спорна предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, с предмет - диворастящи билки, от преките доставчици към получателя като ревизирано лице. Приел е, че е останало недоказано твърдението, че доставчиците са продали на ревизираното лице /РЛ/ количества билки, с които да разполагат на склад. Счел е доставките за нереални, с единствения мотив, че не са били ангажирани доказателства, опровергаващи констатацията на органите по приходите, че билките са събирани извън периода им на вегетация съгласно Наредба № 2 от 20.01.2004 г. При постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Формално е подходено към предмета на спора, преповторени са фактическите и правни изводи на данъчните органи, без да е извършена самостоятелна и отделна преценка на доказателствата, които са събрани в хода на ревизионното производство. Съдът е нарушил съществено процесуалните правила като не е изпълнил задължението си, като инстанция по съществото на спора, да изясни спорните и относими факти и обстоятелства. В тази връзка не са давани, каквито и да било указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и относно относимите факти и обстоятелства, за които страната не е сочила доказателства. Изложените същински мотиви на решението са декларативни и неясни. По никакъв начин не е аргументиран изводът, че билките са събирани извън периода им на вегетация съгласно Наредба № 2 от 20.01.2004 г. Съгласно чл. 7 от същата наредба се определят различни периоди от вегетацията на растенията, в които се събират билките, предмет на фактуриране - стрък маточина, корен от глухарче, лист мента, плод хвойна, стрък черна боровинка, цвят иглика, коренище дилянка. За определянето не тези периоди на вегетация няма данни нито приходните органи, нито съдът да са ползвали експертни знания при необходимост от такива с оглед необходимостта от приложение на специални знания, каквито органите и съдът не притежават. В тази връзка не са събирани доказателства, не е указано на страната необходимостта от събиране на такива. Не става ясно от решението какви са последиците, които съдът приема за настъпили предвид събирането на билките извън периода им на вегетация. Не са обсъдени поотделно и в съвкупност множеството събрани по делото писмени доказателства, както и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с обстоятелствата, имащи отношение и значение към извършването на доставките. Предвид изложеното, касационният съд намира, че при разглеждане делото от първоинстанционния съд и при постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на решението в обжалваната му част. Предвид нарушението на принципа на служебното начало поради неоказано съдействие на страните и липса на указания, че за обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства по реда на чл. 160 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 9 и чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства възможността за произнасяне по съществото му. След отмяна на решението делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да се разпредели доказателствата тежест, да се укаже на страните за кои съществени за делото обстоятелства не сочат доказателства. При преценка за необходимост от специални знания във връзка с периода на вегетация на всяка от билките, начина им на събиране и съхранение, съдът следва да назначи експертиза, по искане на страните или служебно. След като изясни напълно спора от фактическа страна, съдът следва да изложи пълни и обстойни мотиви относно установените от него факти, да обоснове фактическите си изводи и правилно да приложи материалния закон като съобрази дадените по-горе насоки за тълкуването и приложението му. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните за водене на делото пред първата инстанция и във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение