Решение № 166 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2007 г.

Решение № 166 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв бр. 59/07 г. Образувано е по касационни жалби на Р. Д., М. Ш. и Ж. Ш. и на П. З. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (СГС) по гр.д. № 2026/05 г. В жалбите се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. К. я оспорва като неоснователна. Ответницата М. Г. не изразява становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането им е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по изложените в тях касационни основания (допълнително въведените такива в писмените защити на касаторите, след изтичане срока за обжалване не подлежат на разглеждане): С обжалваното решение е уважен предявеният от ищцата В срещу касаторите и М. Г. установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК за посочения по делото и в решението недвижим имот - празно дв. място в гр. С., кв. Драгалевци с площ от 980 кв. м., урегулирано в п.IV- 898, кв.41, м. "Киноцентъра, I-ва част, разширението" Прието е, че ищцата е доказала оспореното й от ответниците право на собственост върху имота по наследство и земеделска реституция. Основанието, на което ответниците владеят имота - закупуването му от ТКЗС през 1971 г. от праводателя им М. Д., е непротивопоставимо на собственика на земеделската земя преди кооперирането, чийто права се възстановяват на осн. чл. 10, ал. 13 от ТКЗС. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: ищцата е установила правото на собственост на наследодателя си Г. К. върху процесния земеделски имот към внасянето му в ТКЗС, с протокол за делба от 8.06.33 г. по гр. д. № 127/932 г. на Софийски окръжен съд. Имотът е възстановен на наследниците на Г. К. с решение на ПК № 1510/7.07.95 г., изменено с решение на ПК № 8540/02 г. в стари реални граници и с площ от 2 283 кв. м. (като част от внесената в ТКЗС нива от 4 400 дка). С договор за доброволна делба между наследниците на Г. К. от 26.10.95 г. спорната по настоящото дело част от възстановения имот, с площ от 980 кв. м., е получена в дял от ищцата. Представено е удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, от което е видно, че имотът е незастроен. От неоспорената експертиза на в.л. Попов се установява идентичността му с имота, закупен първоначално от ТКЗС от ответниците по т. 1 от исковата молба, а след това прехвърлен на следващите - по т. 2, 3 и 4. На осн. чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земи, притежавани от собствениците преди образуването на ТКЗС, които са били продадени или предоставени от ТКЗС на трети лица, както е в случая. Или придобиването на земята от страна на ответниците е непротивопоставимо на ищцата като наследник на собственика на земята, внесъл я в ТКЗС, чийто права подлежат на възстановяване и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ със завършилата адм. процедура . Жалбите са неоснователни - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.