Решение № 12158 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2018 г.

Решение № 12158 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. и С. С. против решение № 31 от 08.02.2018 г., постановено по адм. д. № 73/2017 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Ковачевци, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – П. И., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отхвърля жалбата на В. М. и С. С. против заповед № 37/27.01.2017 г. на кмета на Община Ковачевци, с която е учредено възмездно право на преминаване през северната част на ПИ № 027048 целият с площ от 1000 кв. м. и площ на сервитутното право 106 кв. м. за достъп до неурегулиран поземлен имот, собственост на П. И. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на общината съгласно изискването на чл. 192, ал. 2 ЗУТ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като в същата са изложени фактическите и правните основания за постановяването й. Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че не е постигнато съгласие за учредяването на сервитута между собствениците на недвижимите имоти, а до имота на И. няма достъп. От заключението на назначената по делото съдебно-технически експертиза е установено, че не е предвиден път за достъп до имота, като пътят приключва до имота на жалбоподателите, който е ливада, а този на И. е дворно място с построена в него паянтова едноетажна жилищна сграда. Сервитута минава през северната част на имота на жалбоподателките и е единствения икономически целесъобразен вариант за достъп до имота на П. И. Цената на правото на преминаване е определена, за което е налице влязло в сила решение и е осъществено и изискването на чл. 192, ал. 6 ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. Доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като на И. е учреден и сервитут през имота на брат му, както и че е налице друг имот, за който не е учредено право на преминаване, са неоснователни. Видно от скицата, приложена към заключението на вещото лице е, че до имота на И. не може да се стигне без същият да премине през имота на брат си, което не изключва преминаването през имота на жалбоподателите. Що се отнася до факта, че следва да се премине "графично" и през имот без номер на заснемане и без установена собственост, то това обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от жалбоподателите. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,