Решение № 7727 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Септември, подадена чрез пълномощника адв. П. Иванов, срещу решение 617 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело 1097/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно се сочи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и оставяне на жалбата без разглеждане или за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - областен управител на област Пазарджик, чрез пълномощника си гл. юрк. М. Ангелиева, е представил писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от областния управител на област Пазарджик на решение 958 по протокол 47/31.10.2022 г. на Общински съвет - Септември, с което повторно е прието решение 923 по протокол 46/28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОСоб., УПИ ХХV За рекламна дейност до кв. 2 по плана на гр. Септември, с площ от 12 кв. м., е обявен за имот частна общинска собственост. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основан на които е приел от фактическа страна следното: С решение 697/30.11.2021 г. на Общински съвет Септември е дадено съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация (ПУП ПР) на улица с осови точки 14-13 срещу кв. 2 по плана на гр. Септември, а с влязла в сила заповед 40/06.06.2022 г. на кмета на община Септември е одобрен проектът за изменение на план за регулация, като част от тротоара се обособява в самостоятелен УПИ ХХV за рекламна дейност до кв. 2 с площ от 12 кв. м. Като част от тротоара, този имот е публична общинска собственост. Следва решение 923 по протокол 46/28.09.2022 г. на Общински съвет- Септември, с което УПИ ХХV За рекламна дейност до кв.2 по плана на гр. Септември, с площ от 12 кв. м., е обявен за имот частна общинска собственост. В изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 4, изр. второ ЗМСМА, със заповед ПО-206/11.10.2022г., областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане на ОбС - Септември, приетото решение 923/28.09.2022г. поради липса на мотиви, които да аргументират извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот. По предложение 407/20.10.2022г. на председателя на ОбС - Септември, с решение 958 по протокол 47/31.10.2022 г., Общинският съвет повторно е приел решение 923 по протокол 46/28.09.2022 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Сочи се, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост, следва имотът да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Според решаващия състав формалната промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт, от категорията на предвидените в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Според формираните изводи, по делото не се твърди и не се установява, че улица с осови точки 14-13 срещу кв. 2 по плана на гр. Септември, е престанала да бъде "път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което същата като общински път е публична общинска собственост. Прието е, че процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т. е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези съображения съдът е отменил решение 958 от 31.10.2022 г. на Общински съвет - Септември и потвърденото с него решение 923 от 28.09.2022 г. на Общински съвет - Септември. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания за недопустимостта на атакувания съдебен акт като постановен по просрочено оспорване и срещу неподлежащ на обжалване административен акт. Видно е, че оспорването на решението на Общински съвет - Септември от 31.10.2022 г. е осъществено в законоустановения срок, а във връзка с дадени от административния съд указания, областният управител на област Пазарджик е уточнил, че оспорва повторно приетото от общинския съвет решение, съобразно междувременно постановеното Тълкувателно решение 3/25.07.2023 г. по тълкувателно дело 5/2022 г. на ОСС на ВАС. Противно на поддържаното от жалбоподателя, оспореният пред административния съд акт на общинския съвет материализира властническо волеизявление на административен орган, което го характеризира като надлежен предмет на съдебно оспорване, а постановеното решение като допустимо. Според Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. на ОСС на ВАС по т. дело 20/2007 г. на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. От друга страна, в случая с обжалвания акт е одобрена промяна на собствеността от публична в частна, т.е. налице е властническо волеизявление на Общински съвет - Септември, с което настъпва правна промяна. От изложеното следва, че оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на оспорване и решението на съда е допустимо. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на съдебния акт. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл.221, ал.2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция, както следва: За да обяви УПИ ХХV За рекламна дейност до кв. 2 по плана на гр. Септември, с площ от 12 кв. м., за имот - частна общинска собственост, административният орган се е позовал на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, според която разпоредбата, общинският съвет може да обяви за частна общинска собственост имотите, които са престанали на имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОбС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост. Точка 1 на разпоредбата е препращаща и предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон, а в т. 2 и т. 3 на чл.3, ал.2 ЗОСоб., като критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти е посочено тяхното предназначение. Предвидено е, че публична собственост са тези имоти, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, "тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". В разпоредбата изрично е посочено, че тротоарът е част от пътя. В този смисъл е и нормата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата (ЗП), според която "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), общинските пътища са публична общинска собственост. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай площта, която е включена в новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата, предвидена за тротоар - елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура, представлява имот със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с чл. 8, ал. 3 от ЗП - част от повърхността в обхвата на общински път (улица), отредена за тротоар. В съответствие с цитираните материалноправни норми и доказателствата по делото, административният съд обосновано е приел оспореното решение на органа за незаконосъобразно. Видно е, че в случая е проведена и приключила процедура за частичното изменение на ПУП-ПР, по която част от тротоар (в териториалния обхват на горепосочените осови точки на улица), е обособена в самостоятелен УПИ ХХV За рекламна дейност до кв. 2 по плана на гр. Септември, с площ от 12 кв. м. Независимо от промяната на плана и формално промененото предназначение на процесния имот - от "тротоар" на имот "за рекламна дейност", при преценката за съответствие с материалния закон, следва да се провери фактическото предназначение на имота - "за тротоар", ведно с обстоятелството, че същият е публична общинска собственост по силата на закона. Предвид горното, настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че само формалната промяна на предназначението на процесния имот не дава основание за промяна на характера на собствеността му от публична в частна, при условие, че същият попада в кръга на имотите и вещите, определени като публична общинска собственост с императивно законово правило, т. е. при условията на т. 1 от чл. 3, ал. 2 ЗОбС., като не приема доводите в обратен смисъл, съдържащи се в цитираната от касатора съдебна практика. В контекста на изложеното, съдът намира, че основателно областният управител се е позовал на относимите към разглеждания казус разпоредби на Закона за пътищата, а отказът на общинския съвет да ги приложи към спорните отношения е незаконосъобразен. Законът за пътищата е специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и функционирането на пътищата. В решението на общинския съвет превратно се цитира разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП. Нормата действително посочва, че законът не се прилага за улиците в населените места, но видно от пълния прочит на разпоредбата, какъвто не е направен в акта на общинския съвет, тази неприложимост не се отнася до онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че процесният имот е част от общински път по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗП, от което следва приложимост на ЗП. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция приема обжалваното решение за правилно. Същото не страда от релевираните с касационната жалба пороци по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с приложената от касатора съдебна практика, следва да се посочи, че макар и постановени по аналогичен казус, решенията нямат обвързваща сила за настоящия състав. Още повече, че е налице съдебна практика, в която тълкуването на относимите норми, кореспондира с това, възприето от настоящия състав - например решение 673 от 19.01.2021 г. по адм. д. 1118/2020 г., решение 5338 от 29.04.2024 г. по адм. д. 1217/2024 г., решение 5339 от 29.04.2024 г. по адм. д. 7817/2023 г., решение 5558 от 08.05.2024 г. по адм. д. 1258/2024 г., решение 6287 от 22.05.2024 г. по адм. д. 3870/2024 г., всички на четвърто отделение на ВАС. Предвид изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а ответникът не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,