Решение № 9455 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2015 г.

Решение № 9455 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6535/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - С. срещу решение № 2404 от 06 април 2015 г., постановено по адм. д. № 9020/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт № 2141207561/04 април 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. в частта, изменена и потвърдена с решение № 1359/06 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Е. М." ЕАД със седалище С., чрез пълномощника си адв. Б. П., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представения по делото писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Е. М." ЕАД срещу ревизионен акт № 2141207561/04 април 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. в частта, изменена и потвърдена с решение № 1359/06 август 2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и в несъответствие с целта на закона. Поради това оспорения административен акт на органа по приходите е отменен, като на последния са възложени разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. С ревизионния акт в оспорената му част на "Е. М." ЕАД е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 105699.81 лева по фактури, издадени от "П. а." ЕООД с предмет наем на автомобили. Съдът правилно е определил спорния по делото предмет, който се свежда до това дали ползването на така наетите автомобили е във връзка с икономическата дейност на дружеството. Определение за "икономическа дейност" се съдържа в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според която това е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и обосновано е приел, че наетите от "Е. М." ЕАД луксозни автомобили са били използвани от дружеството във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. Изложените доводи в посочения смисъл се споделят напълно от касационната инстанция. Фактите, въз основа на които е направен извода на съда, че наетите автомобили са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството, са правилно установени и подробно обсъдени в оспореното съдебно решение. Регистрираният предмет на дейност на "Е. М." ЕАД предполага използването на автомобили, свързани с извършвани огледи на продаваните и предоставени за наемане жилища и съответната инфраструктура, посрещане на евентуални клиенти и др. подобни дейности. Предвид статута на евентуалните клиенти, към които е насочено предлагането, са подбрани и наетите автомобили. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора относно това, че не е задължително за извършваната дейност да бъдат наемани луксозни автомобили. Соченото обстоятелство е ирелевантно в случая доколкото вида на наетите автомобили не е от значение за установяване на обстоятелството дали тези автомобили са използвани за икономическата дейност на стопанския субект. По същите съображения не може да се приеме за основателно и възражението, че броя на извършените продажби не съответства на извършените оглади. Неоснователно е и възражението на дружеството, че от съставените протоколи за извършени огледи с намерение за покупка не може да се направи извод за достоверността на материализираните в тях волеизявления, доколкото в тях не се съдържат пълните имена на клиентите, а това е пречка за оспорване автентичността на положените от тези лица подписи. Такова оспорване касаторът е могъл да направи и при липсата на пълни имена и подробни лични данни за лицата, ползвали автомобилите, като в хода на производството по оспорването тези пропуски биха могли да бъдат попълнени. Липсата на активно поведение от страна на органа по приходите в производството пред инстанцията по същество не може да бъде разглеждане като пропуск от страна на съда. Последният подробно и обосновано е разгледал представените протоколи, като е обсъдил и обстоятелството, че не са били оспорени от ответника в първоинстанционното производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,