Решение № 10504 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2023 г.

Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравно осигурителна каса Пловдив против Решение 2441 от 19.12.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2622/2021г. С него се отменя по жалба на Й. Пелев в качеството на управител и представляващ УМБАЛ "ПЪЛМЕД" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Перущица , 1А Заповед за налагане на санкции РД-26-01-696/19.082021г., издадена от Директора на РЗОК Пловдив в частта, с която са наложени санкции по отношение на ИЗ8800/2021 за Н. Христов и ИЗ8856/2021 за пациент К. Мадемджиев по 200 лева всяка. В останалата част за наложени 5 санкции е отхвърлена жалбата на дружеството. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушения в отменената част в хипотезите на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, УМБАЛ Пълмед ООД чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жаба на дружеството срещу издадената заповед на Директора на РЗОК Пловдив за налагане на санкции за нарушения на лечебния алгоритъм по отношение на седем истории на заболяване. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за частично основателна. Приел от приложената преписка, че производството е протекло съобразно административно производствените правила, в което е установено извършване на нарушение на алгоритмите за лечение по отношение на седем пациенти. Констатациите са отразени в протокол, по констатациите дружеството е възразило и арбитражна комисия не е взела решение поради равен брой гласове. По отношение на фактическите констатации и предвид тяхното оспорване е назначена съдебно медицинска експертиза със задача установяване на технологията на лечение, изразена в утвърдените алгоритми за лечение по клинични пътеки и конкретно приложена в проверените случай. Вещото лице е извело заключение за спазване на алгоритмите по отношение на двама пациенти, а по отношение на пет от тях е извело заключение, че лечебния алгоритъм не е бил спазен. Заключението е прието с възражения от процесуалния представител на дружеството, а представителят на РЗОК Пловдив е изразил становище да се приеме заключението без възражения и искания по доказателствата и от двете страни. При това положение съдът е обосновал изводите на констатациите на експертизата и отменил заповедта в два от случаите по заключението на вещото лице. Така постановеното решение е правилно. Спорът за законосъобразност пред съда е относно фактическите констатации на административно наказващия орган, който спор е разрешен с назначаване на експертиза със задачи установяване на факти от съществено значение за решаване на спора във връзка с медицинската дейност, извършена от дружеството в изпълнение на индивидуален договор по утвърдени клинични пътеки. Вещото лице е установило еднозначно фактите по отношение спазването на лечебно диагностичния алгоритъм по спорните ИЗ, предмет на заповедта за налагане на санкции. По заключението на на вещото процесуалният представител на Директора на РЗОК не е възразил и не е поискал други доказателства. При това положение доводите в касационната жалба за необоснованост на решението не могат да бъдат разгледани от касационната инстанция тъй като спорът е относим към констативно съобразителната част на експертизата, а тя не е оспорена от касатора, което е равнозначно на съгласие с фактите установени от експерта. Тези факти са в кръга на специални знания, за които съдът назначава експертиза и споровете по тях се извършват в първата инстанция. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, от ЗПП и чл. 24 от наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от орното ВАС, шесто отделение