Решение № 2002 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2009 г.

Решение № 2002 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 594 от 28.05.2009 г. по адм. дело № 369/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с ревизионен акт за начет пореден № 1 от 10.01.2009 г. е направена констатация, че Надежда Генчева Иванова от гр. Приморско е получила неправилно изплатени парични обезщетение в размер на главница 904,73 лв. и лихва върху нея 530,09 лв. начислена до 12.01.2009 г. за временна неработоспособност за периода 1.04.2006 г. - 31.10.2006 г. Временната неработоспособност е удостоверена с болнични листове № 5057995 за периода от 10.04.2006 г. до 10.05.2006 г. с вписан в него режим на лечение "стационар и домашен", болничен лист № 12716830 за периода от 10.05.2006 г. до 14.07.2006 г. с вписан в него режим на лечение "стационар и домашен", болничен лист № 12716224 за периода от 14.07.2006 г. до 13.08.2006 г. с вписан в него режим на лечение "свободен", болничен лист № 12716255 за периода от 13.08.2006 г. до 12.09.2006 г. с вписан в него режим на лечение "свободен", болничен лист № 12716276 за периода от 12.09.2006 г. до 7.10.2006 г. с вписан в него режим на лечение "свободен". Налице е, според контролните органи, нарушение на определения от здравните органи режим на лечение, тъй като през този период Надежда Иванова е била в трудовиправоотношения с Община Приморско и "Райфайзен Сървисис" АД, гр. София, като болничните листове са представени на Община Приморско но не и на втория работодател, който е изплатил пълно трудово възнаграждение за времето от 10.04.2006 г. до 31.10.2006 г. Поради което и на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Бургас с разпореждане № 18 от 19.01.2009 г. е задължило Надежда Генчева Иванова да възстанови на държавното обществено осигуряване полученото обезщетение за временна неработоспособност в размер на 904,73 лв. ведно със законната лихва в размер на 530,09 лв. Сезиран с жалба от Надежда Генчева Иванова, касационният жалбоподател с решение № 16 от 23.02.2009 г. е потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно. Бургаският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат е приел, че не се установява по отношение на жалбоподателя да е осъществен фактическия състав на някоя от предвидените в нормата на чл. 110 КСО хипотези, за да е адресат на имуществена отговорност. Приел е също, че издадените болнични листи не са били обжалвани, влезли са в сила и на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, поради което осигурителният разход по тях не е неправилно извършен. Решението е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 16 от Наредбата за изчисляване и плащане на парични обезщетения и помощи от ДОО при изчисляване на паричното обезщетение, се вземат предвид доходите по двата трудови договора. По делото е установено, че Надежда Генчева Иванова е работила по две трудови правоотношения и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО е била осигурена за всички осигурени социални рискове. Притежавала е минимално изискуемия осигурителен стаж по чл. 40, ал. 1 от КСО. За времето 10.04.06 г. - 31.10.06 г. е имала болнични листове за временна неработоспособност. Представила ги е само на единия работодател - община Приморско, а е работила при втория работодател. Правилно АС - Бургас е отменил акта за начет, но това следва да стане с други мотиви. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза. В конкретния случая не е осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в нормата хипотези. Според чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, но само за дните на нарушението. В случая актът за начет е за целия период на временната неработоспособност, а видно от болничните листове, част от тях са за стационарно лечение, през което време ответницата по касационната жалба не може да работи при втория работодател и да получава трудово възнаграждение от него, а другата част режима на лечение е "свободен". От данните по делото е видно, че има нарушение на режима, определен с болничните листове, но не са определени дните на нарушението. Затова е било необходимо контролните органи, съставили ревизионен акт за начет вх. № 1 от 10.01.2009 г. да извършат проверка и да опишат по дати дните на нарушението и да издадат ревизионен акт за начет за тези дати. Защото само за тях тя може да бъде лишена от обезщетението за временна неработоспособност, според изричната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. За дните на временна неработоспособност, за които няма доказателства, че е нарушила определения с болничните листове режим на лечение, няма основание Надежда Генчева Иванова да бъде лишена от обезщетението за временна неработоспособност. Следва да се отбележи, че получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. В случая правоотношението с "Райфайзен Сървисис" АД, гр. София - Надежда Иванова, от гр. Приморско има самостоятелна правна природа и изплащането на трудово възнаграждение за процесния период въпреки непрестирането на труд от Иванова не следва да рефлектира върху правото и да получи обезщетение по другото правоотношение. Постановеното от Административен съд - Бургас решение по своя краен резултат е правилно, защото и решението на касационния жалбоподател, и разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО, са издадени в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО за всичките дни на временната неработоспособност, а не само за тези, в които Надежда Генчева Иванова е нарушавала определения й режим на лечение. Затова оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила като правилно по своя краен резултат. По изложените съображения ВАС, шесто отделение приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК. Обжалваното решение на Бургаския административен съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,