Решение № 6273 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2010 г.

ВАСIV отделение09.05.2011 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2233/05.07.2010 г. по адм. дело № 2883/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 38-ми състав. ОСЪЖДА Столична община - район "Люлин" да заплати на Виктория Викторова Александрова от гр. София, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски, направени за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6273 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15400/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Люлин" при Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Вера Домузчиева, срещу решение № 2233/5.07.2010 г. по адм. дело № 2883/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 38-ми състав, с което е отменена негова заповед № РД-09-561/4.12.2008 г. за определяне на застроена площ от имот № 423, кад. лист 215, попадащ в м. "Люлин-2" и наместо това, като незастроена е определена по-голяма част от същия имот - с площ общо от 663 кв. м., обозначена по приложените като неразделна част от решението скици към заключения на вещи лица. Изложени са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Поради това се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците Костадин Цветанов Александров, Виктория Викторова Александрова, Александър Георгиев Александров и Цветан Георгиев Александров, с представено по делото писмено становище от процесуалния им представител адвокат Ралица Георгиева молят съда да отхвърли подадената касационна жалба и да им присъди направените за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна поради следното: С решение № 2233/5.07.2010 г. по адм. дело № 2883/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 38-ми състав е отменена заповед № РД-09-561/4.12.2008 г. на кмета на район "Люлин" при Столична община за определяне на застроена площ от имот, стар пл. № 423 от к. л. 215, попадащ в м. "Люлин - 2" и наместо това, като незастроени са определени площите от имота, съответно от 175 кв. м, обозначена между букви ЛМУ-1ЙКЛ, оцветена в зелено, 231 кв. м, заключена между букви МНУУ-1М, оцветена в кафяво, 179 кв. м, обозначена между букви У21У-1У със зелени щрихи и 88 кв. м между букви СдаРС, оцветена в кафяво, по приложените като неразделна част от решението скици на вещи лица. С оглед данните от заключенията по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, решаващият състав е приел за установено, че свободната от застрояване площ от имот № 423 е в размер общо на 663 кв. м, включващи горепосочените площи /наместо определените със заповедта на административния орган като незастроени 175 кв. м от общата площ на имота/. Съдът обосновано е приел, че тези части са свободни от застрояване, тъй като върху тях няма реализирани мероприятия по отреждането, нито са осъществени фактическо строителство или съоръжения по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ относно установяване на свободната от застрояване площ. Производството по реда на посочения текст включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, определяща, съгласно техническите норми и правила, застроената, съответно свободната от застрояване част от имота. В него, както правилно е прието и от административния съд, не се изследват въпросите, свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Определянето на застроената част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й - от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. Или по реда на посочения текст се определя единствено от техническа страна, застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, като процедурата е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В този смисъл относимо е само дали и върху каква част от процесния имот е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е прието и от първоинстанционният съд. В случая, след като върху части от имота са осъществени строителни мероприятия и след определяне на прилежащите им терени и сервитутни отстояния остават свободни от застрояване площи, правилно съдът е определил последните като незастроени. Наведените от касатора твърдения за осъществени в терена на имота други строителни дейности не се установяват от приобщените по делото доказателства. Поради това настоящият състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и направеното от процесуалния представител на ответниците по касационната жалба искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящият състав приема, че район "Люлин" при Столична община следва да бъде осъден да заплати на Виктория Викторова Александрова сумата от 500 лв., представляваща размер на направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, установен по представения договор за адвокатска защита и съдействие. От останалите довереници на адвокат Георгиева не са представени доказателства за направени в настоящата инстанция разноски, поради което и такива не следва да им бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1