Решение № 9789 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. с адрес в гр. Ямбол, [улица], против Решение 2044 от 30.12.2021 г., постановено по адм. дело 2194 по описа на Административния съд Бургас за 2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Г. против отказ на секретаря на Община Бургас да извърши корекция в актовете за гражданско състояние на непълнолетните деца Г. К. Г. и К. К. Г., материализиран в писмо, рег. индекс 08-00-1051/1/24.09.2020 г. Наред с това жалбоподателят е осъден да заплати на Община Бургас 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение и на И. К. Г. 1000, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът секретар на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Ответникът И. К. Г. с адрес по местоживеене във Флорида, Съединени американски щати (САЩ) и със съдебен адрес в София, на [улица], оспорва касационната жалба с доводи за недопустимостта й, евентуално за неоснователността й в писмен отговор от 21.06.2022 г. Иска същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В условия на евентуалност, иска отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършването им. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима. По съществото й, касационната инстанция приема следното: Обжалваният съдебен акт е постановен по жалба на К. Г. против писмо, рег. индекс 08-00-1051/1/24.09.2020 г. на секретаря на Община Бургас с искане за отмяната му, като незаконосъобразно, и постановяване на съдебен акт, с който да се дадат указания на компетентния административен орган да заличи забележката с текст Пълно попечителство на майката в актовете за гражданско състояние на децата Г. К. Г. и К. К. Г.. Административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 14.05.2019 г. И. К. Г. подала, на основание чл. 117 и чл. 118, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), искане до кмета на Община Ямбол (л. 96 от първоинстанционното дело) да бъде признато и вписано в регистрите по гражданско състояние чуждестранно съдебно решение за прекратяване на граждански брак съдебно решение FMCE 18-04152 (44)/19.01.2019 г., постановено от Районен съд за територията на 17 съдебен окръг за територията на Община Брауърд, гр. Чеймбърс, щата Флорида относно граждански брак между К. Г. Г. и И. К. Г. Акт за сключен граждански брак 0206/23.07.2005 г. на л. 88 от първоинстанционното дело. Съгласно това решение бракът между страните И. Г. и К. Г. е обявен за разтрогнат. Според т. В от същото, съдът е постановил, че По силата на предишна Заповед на Съда от 17 януари 2019 г. Ищецът/Съпругата получава пълно попечителство над непълнолетните деца от брака на страните, свидетели по делото: Г., дата на раждане: [дата] и К., дата на раждане: [дата] до момента, в който Ищецът, Ответникът и непълнолетните деца не се върнат на територията по подсъдност на настоящия съд, считано от настъпване на този момент , когато американският съд ще преразгледа решението си в тази точка. Съгласно т. Г от решението, Временно се преустановява правото на Ответника/Съпруга на попечителство/свиждане с непълнолетните деца, като тази забрана е валидна до издаване на последваща заповед на настоящия съд. . В т. Д е посочено, че САЩ са държавата, в която непълнолетните деца основно пребивават и живеят, а в т. Г е отбелязано, че съдът си запазва юрисдикцията за разрешаване на всички останали спорове по делото, включително въпросите, свързани с издръжката, подялбата на семейното имущество и разпределяне на съдебните разноски, както и всякакви въпроси и спорове, свързани с отговорността на родителите и правото им на свиждане с непълнолетните деца, след като същите бъдат върнати на територията на подсъдност на този съд. Посочено е също, че решението е частично окончателно. С Решение ГС/01-00072 от 17.05.2019 г. (л. 89, пак там) кметът на Община Ямбол е признал посоченото чуждестранно съдебно решение за прекратяване на гражданския брак между касационния жалбоподател и И. К. Г.. На 03.07.2019 г. Г. подала Заявление до кмета на Община Бургас (л. 57, пак там), с което поискала да й бъде издаден документ, удостоверяващ родителски права, съгласно Решение на Община Ямбол за признат развод и Решение на американски съд от 18.04.2019 г. С писмо, изх. 94-01-21714/1/ от 09.07.2019 г. Община Бургас изискала от Община Ямбол представяне на копие от решението на Община Ямбол за признаване на развода между И. Г. и К. Г. л. 75, пак там. В отговор, с писмо, рег. 2801-13105 от 15.07.2019 г. (л. 83, пак там) кметът на Община Ямбол изпратил до Община Бургас копие на административната преписка за признаване по КМЧП на чуждестранно решение, издадено от Районен съд Брауърд, щата Флорида в САЩ. С писмо, рег. индекс 94-01-21714/3/ от 01.08.2019 г. (л. 99 100, пак там), секретарят на Община Бургас уведомил Г., че искането й до кмета на Община Бургас за издаване на документ, удостоверяващ родителски права, не може да бъде уважено и същото следва да бъде оставено без разглеждане, поради липсата на правен интерес от издаване на такъв документ. В мотивите на писмото е посочено, че е извършена служебно справка в Национална база данни Население , като прекратяването на брака е отразено в регистрите по гражданско състояние, а упражняването на родителските права не е обстоятелство което подлежи на вписване в Регистъра на населението. На 24.08.2020 г. К. Г. подал до кмета на Община Ямбол молба-искане (л. 23 24, пак там) за извършване на корекция на вписани в актовете по гражданско състояние данни, че е лишен от родителски права по отношение на непълнолетните му деца Г. К. Г. и К. К. Г.. Община Ямбол препратила по компетентност молбата на Г. до Община Бургас (писмо на л. 22 от първоинстанционното дело), като на 24.09.2020 г. секретарят на Община Бургас издал обжалваното в първоинстанционното производство писмо, рег. индекс 08-00-1051/1/24.09.2020 г. л. 8 9, пак там. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на К. Г., подадена срещу писмо, рег. индекс 08-00-1051/1/24.09.2020 г. на секретаря на Община Бургас, е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Счел е, че писмото има характер на индивидуален административен акт. Преценил е, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 35, ал. 3, изр. второ, предл. последно от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съответно на приложимия материален закон. Обосновал се е, че вписаната промяна в графа Особени бележки на актовете за раждане на двете деца на първоинстанционния и касационен жалбоподател с текст Пълно попечителство на майката е нанесена на основание чл. 74, ал. 2 ЗГР, въз основа на чуждестранното съдебно решение на американския съд, постановено на 18.04.2019 г., признато от кмета на Община Ямбол с негово Решение ГС/01-00072 от 17.05.2019 г., в качеството му на компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 1 КМЧП. Подчертал е, че съдебното решение на американския съд изрично постановява пълно попечителство на майката . Формирал е извод, че оспореното от Г. отбеляване е извършено законосъобразно, като липсват основания за неговото заличаване. Приел е, че такива основания могат да бъдат последващо решение на американския съд, който, след изпълнение на предпоставките, визирани в чуждестранния съдебен акт двамата родители и непълнолетните деца да се върнат на територията на подсъдност на съда да е преразгледал въпроса относно попечителството над двете непълнолетни деца. Отхвърлил е, като неоснователни, възраженията на Г., че направеното вписване има за последица разбирането, че той е лишен от родителски права. Мотивирал се е, че този въпрос е подробно разгледан от компетентния административен орган. Споделил е неговото становище, че пълно или частично попечителство за упражняване на родителски права не съществува, като правна фигура, в българското законодателство. Допълнил е, че никъде в регистрите жалбоподателят не фигурира като лишен от родителски права родител. Взел е предвид, че редът за лишаване от родителски права е регламентиран в чл. 133 и сл. от Семейния кодекс (СК), за което производство подчертал, че не е провеждано, респ. жалбоподателят притежава родителски права. Заключил е, че докато въпросът с попечителството над децата не се преразгледа от американския съд, отбелязването в графа Особени бележки в актовете за раждане на децата, се явява извършено от компетентен орган, съобразно предвидения в ЗГР ред и въз основа на нормативно регламентирано основание съдебно решение на американски съд, което е признато по надлежния ред. По тези съображения, Административният съд Бургас е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд преценява така постановеното решение като валидно, доколкото е постановено от съд в надлежен състав, но недопустимо, като постановено при липса на годен за обжалване предмет хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Като съобрази съдържанието на оспореното писмо на секретаря на Община Бургас, рег. индекс 08-00-1051/1/24.09.2020 г., Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява, че то по своя характер, не представлява индивидуален административен акт, нито се явява отказ за извършване на административна услуга. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на характера на оспорения акт, постановявайки Определение 2515/31.12.2020г., което е отменено с определение на Върховния административен съд. Съображенията на състава на Върховния административен съд, постановил отменителното Определение 5840/14.05.2021г. по адм. д. 2351/21г. не могат да се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Процесното писмо не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи правни последици, поради което няма характер на индивидуален административен акт. От друга страна, същността на искането на Г., обективирано в молбата, отговор на която се явява оспореното писмо, не касае извършване на административна услуга и не може да бъде удоволетворено, чрез такава. Г. е оспорил верността на вписано обстоятелство от длъжностното лице по гражданското състояние по отношение на непълнолетните му деца, направено, според него, въз основа признаване от административния орган по реда на чл.117 КМПЧ на акт на чуждестранен съд, който няма характер на влязло в сила окончателно съдебно решение. С оспореното писмо, секретарят на Община Бургас е уведомил Г. за резултата от извършената проверка по молбата му, както и реда за разрешаване на възникнал спор по признаването на чуждестранно решение, какъвто е установил, че е налице. Следва да се посочи, че редът за разрешаване на възникналия конкретен спор е посочен точно в оспореното писмо. Това е редът по чл.118, ал.2 от Кодекса на международното частно право, съобразно която разпоредба, спорът относно наличието на условията по чл.117 КМПЧ се разрешава по общия исков ред- чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд. В този смисъл е налице и съдебната практика - Определение 15679 от 27.11.13г. на ВАС по адм. д. 15483/13г., осмо отделение, както и Определение 808 от 21.12.2015г. на ВКС по ч.гр.д. 5686/2015г. В цитираното определение на ВКС не е изключена допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.118, ал.2 КМПЧ, а е преценявано наличието на интерес за една от страните по делото от завеждането на такъв. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо, което е основание за обезсилването му, а вместо това жалбата, по която е постановено се остави без разглеждане като недопустима, а съдебното производство, образувано по нея, се прекрати. По разноските: Налице са хипотезите на чл.143, ал.3 и ал.4 АПК, поради което жалбоподателят Г. следва да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, а на заинтересованата страна И. Г. разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лева, доказани с Договор за правна защита и съдействие от 11.11.21г. , сключен с адвокат П. Стефанов ( лист 125 от първоинстанционното дело). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия