Решение № 5927 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 391/2025 г.
ВАСШесто отделение04.06.2025 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 24831/26.11.2024 г. по адм. дело 7129/2024 г. на Административен съд София град в частта му, с която са отменени като незаконосъобразни предписаните принудителни административни мерки по т.1, т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка ПР2421658/17.06.2024 г. на Дирекция Инспекция по труда София област, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М-Арт строй ООД, гр. София срещу принудителни административни мерки, обективирани по т.1, т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка ПР2421658/17.06.2024 г. на Дирекция Инспекция по труда София област.
ОСЪЖДА М-Арт строй ООД, гр. София да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, гр. София сумата от 170,00 (сто и седемдесет) лева, разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда София област против решение 24831/26.11.2024 г. по адм. дело 7129/2024 г. на Административен съд София град в частта му, с която са отменени като незаконосъобразни предписаните принудителни административни мерки по т.1, т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка ПР2421658/17.06.2024 г.. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба М-Арт строй ООД, гр. София, чрез адвокат Ангелова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира оспореното съдебно решение за постановено при неточно прилагане на материалния закон и след формална и незадълбочена преценка на доказателствата по делото, довели до формирането на необосновани изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. Предмет на касационен контрол е първоинстанционното решение в обжалваната му част досежно отмяната на задължителните предписания по т.1, т.4 и т.5. В останалата си част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. Съгласно чл. 402, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Във връзка с така разписаните правомощия и по повод настъпила на 04.06.2024 г. злополука с летален изход за лицето И. Х. П., служител на М-Арт строй ООД, гр. София органите на Дирекция Инспекция по труда София област са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на обект на контрол строителен обект, жилищна сграда, находящ се в гр. София, УПИ ХIХ-458, кв. Горна баня, ул. инж. Борислав Огойски, 46 по повод сигнал за настъпилата злополука. На техническия ръководител на обекта е връчена призовка със задължение да я предаде на управителя на дружеството. Адресатът на акта е имал възможността да представи всички относими документи в рамките на образуваното производство. Процесните предписания по т.1, т.4 и т.5 касаят следното: т.1 Да се определят с писмена заповед на работодателя работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане за риска трудова злополука(след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условията на труд и в съответствие с оценката на риска. Провеждането на консултации се удостоверява с протокол, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука) т.4 Работодателят да изисква от службата по трудова медицина заключение за пригодност на работещите, в т.ч. на лицата Н. В. Н. и Г. К. Л. да изпълняват дадения вид работа въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, съгласно чл.16, ал.1, т.2а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка с чл.11, ал.2, т.4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. т.5 Работодателят да определи видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и инструктирани; лицата, които ще провеждат обучението и инструктажа, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Административният съд е приел, че не е била изяснена ролята защо посочените в предписанията лица са се намирали на строителния обект, на който е възникнал фаталният инцидент. Посочил е, че контролните органи на инспекцията по труда не са изяснили факта дали същите са осъществявали трудова дейност в качеството си на работници на М-Арт строй ООД, гр. София. Тези изводи на съда са необосновани предвид характера на процесните предписания. Същите не са детерминирани от възникналата злополука като съдържание. Последната е била само повод за реализирания контрол по спазване на трудовото законодателство и безопасните и здравословни условия на труд при търговското дружество-работодател. Ирелевантни за преценка законосъобразността на предписанията по т.1, т.4 и т.5 е характера на злополуката и резултатите от разследването ѝ. Към момента на издаване на принудителните административни мерки работодателят не е представил доказателства за определени с негова заповед работници и служители, които подлежат на задължително застраховане за риска трудова злополука. Това задължение не произтича от работата на заварените лица на обекта, където е станал инцидентът, а е във връзка с трудовата им дейност (основна или спомагателна) в М-Арт строй ООД, гр. София и съществуващия риск от трудов травматизъм. Констатираните нарушения по т.4 и т.5 от предписанията касаят нарушения във връзка със задълженията на работодателя за оценка на възможностите на работниците да изпълняват дадения вид работа въз основа на условията на труд и задължителния предварителен медицински преглед, съгласно чл.16, ал.1, т.2а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и във връзка с чл.11, ал.2, т.4 от Наредба 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, както и задълженията му работниците и служителите му да бъдат обучавани и инструктирани, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. М-Арт строй ООД, гр. София е имало възможност на основание чл.45, ал.1 АПК да представи документите, свързани с горните предписания, но не ги е представило към момента на издаване на акта. Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че процесните предписания в частта им досежно т.1, т.4 и т.5 са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част. Доводите на касатора за недопустимост са бланкетно заявени с касационната жалба и неналични, включително и при служебната проверка на обжалваната част от съдебното решение за този процесуален порок. Предвид изхода на спора касаторът има право на разноски за настоящата инстанция в размер на платената ДТ от 70,00 лева и такива под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът на основание чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение