Решение № 6687 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба директора на дирекция „Социално подпомагане“ Лозенец, гр. София против Решение № 39292 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11923/2024 г. по описа на Административен съд - София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът – С. Л. А., чрез адвокат А. Петрова намира обжалването за неоснователно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София - град е отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1 т.2 б.В ДР на ЗА на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, гр. София (ДСП) по заявление от 24.10.2024 г. за достъп до административните преписки на малолетните му деца С. С. А. и М. С. А.,обективиран в писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г., с което е указано на А. да подаде заявление за достъп до лични данни по образец. От фактическа страна по делото е установено следното: На 24.10.2024 г. жалбоподателят, в качеството му на родител на малолетните деца е подал до ДСП –Лозенец заявление в свободен текст, с което е поискал предоставяне на достъп до досиетата на децата си по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ППЗЗДет., включително до всички съдържащи се в тях сигнали, протоколи, становища, заключения на специалисти и други документи, касаещи децата, чрез предоставяне на заверени преписи от същите. По повод подаденото заявление директорът на ДСП е издал писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г., с което е указал на А. да подаде заявление за достъп до лични данни по образец. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не са представени доказателства за надлежното съобщаване на писмото. С определение от 08.05.2025 г. Административен съд – София-град е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради липса на валиден предмет за оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК. С определение № 8342/04.08.2025 г., постановено по адм. д. № 6420/2025 г. по описа на Върховния административен съд, определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителния акт е прието, че писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г. представлява изричен отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА, а не уведомление за отстраняване на нередовности. Прието е още, че действащата нормативна уредба не предвижда изискване заявлението за достъп до лични данни на дете, подадено от родител, да бъде по утвърден образец, поради което не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 АПК. ВАС е приел, че отказът е приравнен на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на § 8 ПЗР на АПК, поради което жалбата е процесуално допустима. Делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия като с процесното решение, първоинстанционният съд намира отказа на директора за незаконосъобразен. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 235 АПК когато отмени обжалваното определение и разреши въпроса по частната жалба определението на Върховния административен съд е задължително за по-долния съд. Указанията за допустимостта на производството обаче нямат обвързващо действие за настоящия касационен състав на Върховния административен съд и той има правомощието и задължението служебно да изследва валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на първоинстанционното съдебно решение. От съдържанието на подаденото заявление от 24.10.2024г е видно, че А. е основал искането си изрично на чл. 34, ал. 1 АПК и е претендирал достъп до документи, съдържащи се в административна преписка на органа. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК урежда процесуално право на страните в административното производство да преглеждат преписката, да си правят бележки и извадки, както и да получават копия от документите по нея. Това право е проявление на принципите процесуално равенство на страните, както и на достъпност, публичност и прозрачност, прогласени в чл. 8 и чл. 12 АПК. Предназначението на чл. 34, ал. 1 АПК е да обезпечи ефективното участие на страната в развиващото се административно производство. Поради това евентуалното му нарушаване съставлява нарушение на административно производствените правила, което подлежи на преценка при съдебния контрол върху крайния административен акт, постановен в съответното производство. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което непосредствено се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Процесното писмо не притежава нито един от посочените белези. С него не се създават права или задължения, не се отказва упражняването на признато от закона материално право и не се засягат непосредствено права или законни интереси на заявителя. Съдържанието му се свежда до указания относно начина на подаване на искането, поради което същото има уведомителен и организационен характер. Следва да се отчете и обстоятелството, че правото на достъп до преписката по чл. 34 АПК и правото на съдебно оспорване на административен акт са различни процесуални права, които възникват и се упражняват на различни етапи от административното производство. Непредоставянето на достъп до преписката не води до преклудиране на правото на защита на страната и не я лишава от възможността да релевира допуснатото процесуално нарушение при оспорване на крайния административен акт. Поради това не може да се приеме, че процесното писмо поражда самостоятелни правни последици, годни да обусловят оспорването му пред съд. Изпълнението или не на разпоредбата на чл.34 ал.1 от АПК спрямо ответника по касация обуславя преценка за законосъобразност единствено на постановените в рамките на конкретно административно производство актове- било то индивидуални или общи.Доколкото не се твърди,а и от преписката не става ясно дали е постановен подобен акт,то предоставянето на достъп до нея по същество не води до лишаване от възможност да се оспори евентуално постановения акт пред горестоящ административен орган или съд с подобни аргументи ,които да бъдат преценени в състезателно производство. Ето защо и в случая процесното писмо изх. № ДП/Д-С-ЛЦ/911-003/08.11.2024 г., с което е указано на А. да подаде заявление за достъп до лични данни по образец, не е акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,който да подлежи на съдебно оспорване,нито пък представлява отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 1 т.2 б.В ЗА,поради което и на основание чл.159 т.1 от АПК жалбата на С. А. е следвало да бъде оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В случая оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.Безспорно изходящ от административен орган,същият е насочен към ответника по касация,но с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито пък е налице отказ да се издаде такъв акт.В случая e налице акт по смисъла на чл.21 ал.5 вр. чл.30 от АПК насочен отстраняване на нередовности в искането за предоставяне на достъп до административни преписки,засягащи правата на ответника по касация и неговите деца,но и съдържащи лични данни на трети лица,спрямо които ОРЗД следва да намери приложение и за последните да съществува гаранция да узнаят на кое лице с легитимен интерес е предоставено правото на достъп до тях.Попълването на заявление за достъп до лични данни не води до формиране нито на фактически,нито на формален отказ да се упражнят правата на ответника по касация спрямо водените административни преписки от ДСП Лозенец досежно неговите деца. На основание чл. 24 от Наредбата за правна помощ и съобразно изхода на спора в полза на касатора, следва да се присъдят 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента) разноски за юрисконсултско възнаграждение и 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента) платена държавна такса в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение