Решение № 3267 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2014 г.

Решение № 3267 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рубелла Бюти" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Рудозем, ул. "Освобождение" № 3, подадена чрез пълномощник - адв. Кумпикова от САК, против решение № 6160 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5476/2014 г. по описа на Административен - съд - София град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът "Ален Мак България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 123, ет. 3, ап. 8, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът - председателят на Патентно ведомство (ПВ), не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Рубелла Бюти" АД срещу Решение № 92/26.03.2014 г. (в диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на годината на издаване на акта - 2013 г. вместо 2014 г.) на заместник-председателя на ПВ, постановено от името на председателя на ПВ при условията на заместване, с което се отменя регистрацията на притежаваната от жалбоподателя комбинирана марка с рег. № 47007 "АlenMak", считано от 28.01.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в съответствие със заповед за заместване № 123/24.03.2014 г. на председателя на ПВ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че административното производство по отмяна на регистрацията на комбинирана марка с рег. № 47007 "АlenMak" е инициирано на 28.01.2013 г. от "Ален Мак България" ЕАД на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, поради неизползването й територията на Република България в продължение на повече от пет години. Процесната марка е регистрирана на 09.02.2004 г. за стоки от класове 03 и 05 по МКСУ, с притежател "Ален Мак" АД, със срок на защита - до 29.07.2022 г. С решение № 84 от 21.02.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по гр. дело № 592/2010 г. е обявена неплатежоспособността на "Ален Мак" АД, с начална дата 30.12.2009 г., открито е производство по несъстоятелност и е прекратена дейността му. На основание чл. 717з ТЗ марката е възложена на жалбоподателя с постановление на Пловдивския окръжен съд от 18.02.2013 г., влязло в сила на 24.04.2013 г., като прехвърлянето на правата върху същата на името на "Рубелла Бюти" АД е вписано в Държавния регистър на марките на 13.06.2014 г. В съответствие с процесуалните изисквания по чл. 46 ЗМГО на страните е предоставена възможност за възражения, становища и ангажиране на доказателства. Процедурата пред ПВ е приключила с Решение № 92/26.03.2014 г. на заместник-председателя на ПВ, изпълняващ функциите на председател към момента на издаване на акта, с което е прието, че са налице предпоставките за отмяна на регистрацията, т. к. отсъства реално ползване на марката за периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г. и не съществува основателна причина за констатираното неизползване. Постановената от органа дерегистрация е мотивирана с липса на доказателства за използване на знака "АlenMak" в период над 5 години, като е счетено, че приложените изображения на опаковки на козметични продукти (стоки от клас 03 по МКСУ) сами по себе си не доказват реалното й използване на българския пазар за отличаване на стоките, за които е регистрирана през релевантния период, както и с обстоятелството, че обявяването на притежателя на марката в несъстоятелност не се явява обоснована пречка за ползването й. В приетото по делото заключение на съдебно-маркова експертиза е направен извод, че не са налице достатъчно доказателства, които да установят по недвусмислен начин осъществено в периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г. реално използване на процесната марка, състояща се от словен елемент и фигуративни елементи, във вида, в който е регистрирана. При тези данни и по аргумент от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО съдът е счел, че няма пречка ПВ да бъде сезирано от "Ален Мак България" ЕАД за откриване на административно производство, въпреки че това дружество към съответния момент е упражнявало контрол върху дейността на маркопритежателя. Посочил е, че доказването на реалното използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО и наличието на уважителни причини за липсата на такова ползване в петгодишния релевантен период, е в тежест на жалбоподателя. Преценил е, че събраните доказателства не установяват факта на използване на процесната марка за стоките, за които е регистрирана за периода от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. Съдът не е кредитирал представените фактури по съображения, че в част от тях с доставчик маркопритежателя не се сочи процесната марка като наименование на продукти, нито марката е изобразена на бланката; друга част изхожда от различни доставчици и касае продукти с други търговски марки, а фактурите, визиращи картонени опаковки, са неотносими към процесната марка. Не са възприети като годно доказателство и представените складови разписки и уведомителни писма с аргумент, че в някои от тях е използван само словния елемент на марката без фигуративния или са използвани и двата, но във вид, съществено различаващ се от този на регистрираната марка. Противно на доводите на жалбоподателя, съдът е обосновал извод, че различията между регистрираната и използваната марка са значителни, т. к. словният елемент не е достатъчен за отличителност на марката. Фактурите, с които се удостоверява продажба на продукти с процесния знак между други лица, различни от "Ален Мак" АД, са счетени за ирелевантни доколкото не доказват ползване на марката със съгласието на притежателя й. Твърденията за наличие на неформални договорености между маркопритежателя и съответните дистрибутори, са приети за недоказани. Съдът е преценил, че наличието на свързаност в управлението на две търговски дружества не представлява съгласие за използване на марка - собственост на едното дружество, от страна на другото, както и че претенцията за търговска тайна на договорите за дистрибуция не изключва тежестта за доказване на сключването им. При липса на надлежни доказателства е мотивиран извод, че марката не е използвана реално в процесния период за стоките от класовете, за които е регистрирана, по някой от начините, посочени в чл. 19, ал. 2 вр. с ал. 3 ЗМГО, в какъвто смисъл е и заключението на експертизата по делото. Според съда, обявяването на дружеството-притежател на марката в неплатежоспособност и съответно в несъстоятелност не се явява основателна причина по смисъла на закона за неизползването й. Като се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса за отмяната на регистрацията на марка поради неизползване, решаващият съд е посочил, че неизползването на марката следва да се дължи на причини, които правят използването й невъзможно или неразумно и не зависят от волята на притежателя. В тази връзка е счел, че прекратяването на дейността на дружеството не е пречка, пряко свързана с марката, нито препятства възможността за реално използване на марката по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Позовал се е на официални бюлетини на Патентно ведомство - бр. 5/31.05.2013 г. и бр. 6/28.06.2013 г., видно от които маркопритежателят е предоставил на лизингополучател ползването на други свои марки в периода на неговата несъстоятелност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно решаващият съд е приел, че придобиването на процесната марка от жалбоподателя преди постановяване на административния акт за отмяна на регистрацията й, обуславя активната му процесуална легитимация в производството по оспорването му по съдебен ред. Правилна е преценката на съда, че по-късното вписване на прехвърлянето в Държавния регистър на марките, има значение само за противопоставянето му на трети лица, но не засяга валидността на придобиването и правото на жалба на новия притежател. Поради това, противно на възражението на ответника "Ален Мак България" ЕАД, съдебното производство, образувано по жалба на "Рубелла Бюти" АД, е допустимо. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи съобразно доказателствения материал, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Неоснователно е оплакването, че спорът е неизяснен от фактическа страна. Фактите по делото са точно установени. Събрани са множество доказателства, по всяко от които съдът е взел отношение в мотивите на решението. За изясняване на правнорелевантните факти по искане на жалбоподателя е допусната и съдебно-маркова експертиза, чието заключение е ценено съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на АССГ по същество за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Спорът по делото се свежда до въпросите преустановено ли е използването на регистрираната марка за непрекъснат период от пет години и съществува ли основателна причина за неизползването й в контекста на хипотезата на чл. 19 ЗМГО. Фактическият състав на чл. 19 ЗМГО включва кумулативното осъществяване на следните елементи: 1). използването на марката да не е извършвано от притежателя на правото и/или с негово съгласие, от друго лице, във връзка със стоките/услугите, за които марката е регистрирана; 2). използването да не е започнало в срок от 5 години от датата на регистрацията или да е преустановено за непрекъснат период от 5 години в периода на действие на регистрацията; 3). използването да не е "реално" по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО - да не е такова по чл. 13, ал. 2 ЗМГО или да не е налице използване на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана, съответно - марката да не е поставяна върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ; 4). неизползването да не се дължи на основателна причина. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице. Нормата не обвързва валидността на искането с наличие на правен интерес. Няма пречка марката да бъде отменена и по искане на самия притежател, стига да са налице материалноправните предпоставки за това. Неоснователно е в тази връзка възражението на жалбоподателя, че органът се е произнесъл по недопустимо искане, т. к. иницииралият производството "Ален Мак България" ЕАД като чл. на управителните органи на дружеството - притежател на марката, няма правен интерес да иска заличаването й и действията му в тази насока са в противоречие със задължението по ТЗ да брани интересите на дружеството. Правомерното или целесъобразно упражняване на правомощията на управляващ орган на търговско дружество е неотносимо към процесното производство. В ТЗ са предвидени механизми за реализиране на отговорността на съответния управляващ. Въпросът дали молителят е действал в интерес на "Ален Мак" АД - в несъстоятелност, не се отразява на правото му да поиска отмяна на регистрацията на марката, т. к. по силата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО за всяко лице е признат правен интерес да претендира отмяна на закрилата поради неизползване на знака. Поради това административният орган се е произнесъл по валидно сезиране. С оглед предмета и характера на административното производство, правилна е преценката на съда, че доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, респ. - наличие на основателни причини за неизползването му. Верен е изводът на АССГ за недоказано реално използване на марката в относимия период от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. за стоките, за които е регистрирана, поради което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, във връзка с чл. 19 с. з. Доказателствата по делото потвърждават установените от административния орган фактически основания, обуславящи отмяна на регистрацията на марката за стоките от класове 03 и 05 по МКСУ от началото на петгодишния период на неизползване - 28.01.2008 г., съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМГО. Реалното използване на марката означава употребата й в съответствие с нейната основна функция - да отличи стоките и да идентифицира произхода им, с цел създаване и запазване на пазарен сектор за тези стоки и налагането им на релевантния пазар. Такова реално ползване в настоящото производство не се установява. Регистрираната марка е комбинирана - състои се от словен елемент "AlenMak" и фигуративни елементи - плътна вълнообразна линия в син цвят и правоъгълник, поставен под вълнообразната линия, който правоъгълник се състои от син квадрат и правоъгълник в розов цвят, като в последния е поместен словният елемент "AlenMak", изписан с бели букви с определен шрифт. Ангажираните по делото доказателства не опровергават извода за отсъствие на действително ползване през процесния период на описаната марка от притежателя й или от друго лице със съгласието му, в същия или във вид, който не се различава съществено от този, в който е регистрирана. Обозначаването на стоките с надпис "AlenMak", т. е. със словния елемент, не обуславя извод за използване на комбинираната марка именно като такава. Действително, в част от фактурите, издадени от "Ален Мак" АД, фигурират някои от стоките, за които се отнася марката, но липсват доказателства, че снимковият материал се отнася за опаковки на стоки по тези фактури, както и че същите са били означени конкретно с регистрираната марка. Видно от заключението на съдебно-марковата експертиза, по представените от жалбоподателя изображения на опаковки и кутии, фактури, складови и стокови разписки, уведомителни писма от търговци, брошура на "Билла България", писмо от "Ален Мак" АД до началника на Митница - Пловдив, вещото лице е констатирало следното: за изображенията на опаковки не може да се определи за какъв период се отнасят, като при всяко от тях използваният знак не е идентичен на процесната марка - липсват фигуративните елементи, които оформят композицията и цялостното впечатление, което марката създава, както и не може категорично да се приеме, че посочването върху тях на производителя под формата на надпис, наподобяващ този в процесната марка, е използвано като марка; видно от спецификациите на продуктите във фактурите в периода м. февруари 2008 г. - м. юли 2010 г., същите включват наименования на търговски марки, различни от процесната, част от тях са издадени от лице, различно от притежателя на марката, а друга част се отнасят за поръчка на картонени кутии; допълнително приложените фактури са издадени от други търговски дружества, без данни дали това е осъществено със знанието и съгласието на "Ален Мак" АД; уведомителните писма от търговци установяват, че са продавали крем за ръце, без да е указано количество продадени продукти и без да може да се установи начина на използване на марката върху опаковките на продуктите; в стоковите разписки не са посочени продукти с процесната марка, а в брошурата на "Билла България" за периода 30.07.3009 г. - 05.08.2009 г. процесната марка не е използвана. Констатациите на съдебно-марковата експертиза по приложения от "Рубелла Бюти" АД доказателствен материал съвпадат с оценката му от настоящия касационен състав. Заключението на вещото лице изцяло кореспондира на събраните доказателства и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Липсват, на следващо място, доказателства за наличието на основателни причини за неизползване на спорната марка. Обявяването на "Ален Мак" АД в неплатежоспособност, съответно - в несъстоятелност, не съставлява такава причина по смисъла релевантното законодателство, включително по смисъла на аналогичния на чл. 19 ЗМГО, чл. 10, § 1 от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Соченото от жалбоподателя основание за неизползване на процесната марка не отговаря на очертаните в решения на СЕС по дела № С-246/05 и С-234/06 същностни характеристики на понятието "основателни причини", а именно - да не са свързани с търговската дейност на притежателя, а да са изцяло от външен и обективен характер. Съответно на закона е в тази връзка заключението на съда, че несъстоятелността не е пречка, която има пряка връзка с марката и, която прави използването й невъзможно или неразумно, нито е външно обстоятелство за притежателя й, независещо от волята му. Обявяването в неплатежоспособност и в несъстоятелност, без значение чия е инициативата за откриване на такова производство, не е външна по отношение на притежателя на марката причина, т. к. винаги е свързано с търговската му дейност, съответно с негови действия или бездействия. Напротив, настъпването на това обстоятелство е пряко свързано със стопанското поведение на търговеца, който в следствие неадекватно осъществяване на дейността си е изпаднал в състояние на декапитализация. Неплатежоспособността, както и несъстоятелността, не може да бъде обективна пречка за използване на марката, т. к. е резултат от начина на управление на дружеството, обусловена е предимно от собственото му поведение несъобразено с икономическите условия. Обявяването на притежателя на марката в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, не представлява основателна причина за неизползването й, защото такава може да бъде само причина, извън волята и възможностите за реакция на субекта. Наред с това, прекратяването на дейността на "Ален Мак" АД не е пречка, пряко свързана с марката и не изключва реалното й използване по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО - чрез съхранение на стоки с този знак, използване на марката от друго лице със съгласие на притежателя, сключване на лицензионен договор и др. В случая обаче е налице пълно бездействие на притежателя на спорната марка в тази насока. Следва да се посочи, че периодът, в който дружеството е било обявено в неплатежоспособност попада в релевантния петгодишен период, но не го обхваща целия, така че да е препятствано през 2008 г. и 2009 г. извършването на действия, които биха се счели за използване на процесната марка за обозначаване на стоките, за които е регистрирана. Поради това посочената от касационния жалбоподател причина за неизползването на марката не е от категорията на основателните причини по чл. 19 ЗМГО. Противно на твърденията на "Рубелла Бюти" АД, доказателствата по делото обуславят заключение, че всички елементи от фактическия състав на чл. 19 ЗМГО са налице. Продължителното непрекъснато неизползване на марката сочи на дезинтересиране от упражняване на предоставеното право, на необосновано бездействие, санкционирано от закона с отмяна на закрилата на обект на индустриалната собственост. Правилен е в тази връзка изводът на съда, че постановеният акт за отмяна на регистрацията на процесната марка е материално законосъобразен и кореспондира на установеното по делото фактическо положение и посоченото от органа правно основание - чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, в съответствие с който регистрацията на марката се заличава по искане на всяко лице, когато не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Неотносими към спорното правоотношение са оплакванията на касатора за несправедливост на съдебното решение. Претендираното нарушено право на ползване на приобретателя на марката е непротивопоставимо в това производство и не може да бъде защитено по този ред. Последвалото искането за отмяна на регистрацията надлежно закупуване от жалбоподателя на правото върху марката от досегашния й притежател - търговец в несъстоятелност и твърденията за неоправданото му ощетяване не е релевантен за хипотезата на чл. 19 ЗМГО факт и не изключва упражняването на правомощията на компетентния орган. Доколкото в случая се касае за отношения между търговци в особено производство, закупилият марката, регистрацията на която впоследствие е отменена, би могъл да търси защита на правата си срещу предишния неин собственик по съответния за това ред. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. Ответниците не претендират разноски по делото, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение