Решение № 15200 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2012 г.

Решение № 15200 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Христина Минева Христова и Цанка Илиева Казанджиева са подали касационна жалба срещу решение № 39 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 68 от 2012 г. по описа на Административния съд - Търговище, с което е отхвърлена подадената от тях жалба против заповед № 133/21.04.2012 г. на управителя на област с административен център Търговище за заплащане на обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Управителят на област с административен център Търговище не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Христина Минева Христова и Цанка Илиева Казанджиева, наследници на Миньо (Миню) Христов Казанджиев, бивш жител на град Попово, област Търговище, подали до управителя на област Търговище искане № 02-02-1/2/18.11.2011 г. за изплащане на еднократно обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В искането се посочва, че Миньо (Миню) Христов Казанджиев, починал на 23.08.1987 г., е бил незаконно репресиран, тъй като е бил осъден на доживотен строг тъмничен затвор с присъда № 679/14.05.1949 г. на Софийски окръжен съд, I- ва колегия, по НОХД № 679/1949 г., на основание чл. 2, т. 7 и 10 от Наредбата - закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Със заповед № 133/21.04.2012 г. управителят на област Търговище оставил без уважение искането на Христина Минева Христова и Цанка Илиева Казанджиева, с мотиви, че не са налице изискваният на чл. 2, ал. 1, т. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, тъй като липсват доказателства, че наследодателят на молителите е бил амнистиран или реабилитиран по съдебен ред или че присъдата му е била отменена по реда на надзора. По същество съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Искането за заплащане на обезщетение основателно не било уважено, тъй като деянието, извършено от Миньо Христов Казанджиев, за което е бил осъден, не е било амнистирано, присъдата му не е била отменена и не е настъпила реабилитация по съдебен ред. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е било допуснато противоречие с материалния закон. Както правилно е посочил административният съд, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, право на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди имат лицата, осъдени от Народния съд 1944 - 1945 г., ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г. Когато лицата не са получили такова обезщетение и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници. Както пред административния орган, така и пред административния съд, не са били представени доказателства, че осъденият Миньо Христов Казанджиев е бил реабилитиран по съдебен ред, че деянието, за което е бил осъден, е било амнистирало или че присъдата му е била отменена по реда на надзора. На касационните жалбоподатели е била дадена възможност да представят писмено доказателство за допускане на съдебна реабилитация на техния наследодател във връзка с образуваното по тяхно искане НЧД № 1583/2013 г. по описа на Софийския градски съд, но до приключване на устните състезания по делото пред касационната инстанция съдебен акт с такова съдържание не е бил представен. Поради това следва да се приеме, че административният съд е приложил точно материалния закон и решението му следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд