Решение № 4440 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15711/2010 г.

Решение № 4440 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15711/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Плевен, против решение № 646 от 1.11.2010 г., постановено по адм. д. № 629/2010 г. на Плевенския административен съд. По наведени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като необоснован и постановен в нарушение на приложимия материален закон, се претендира неговата отмяна, на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. Ответникът - Юлиан Иванов Петров от село Бохот, Плевенска област, чрез процесуалния представител - адв. Ненов, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касаторът е оспорил пред Плевенския административен съд отказ на кмета на Община Плевен, обективиран в писмо, с изх. № № УС-10-24-10/16.06.2010 и писмо, № ОУС-10-24-10/19.04.2010 г., с които, е отказано учредяване право на ползване върху имот публична общинска собственост- за настаняване на пчелни семейства. По подробно изложени оплаквания за липса на регламентираните в закона материалноправни предпоставки за издаване на отказа, се претендира отмяната му като незаконосъобразен. С оспорения съдебен акт състав на Плевенския административен съд е уважил жалбата на Юлиан Петров, като фактически обявил нищожността на отказа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото е установена материалната не компетентност на издателя на отказа. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Искането на Петров, отправено до кмета на Община Плевен, е основано на чл. 11 и следв. от Закона за пчеларството - за учредяване право на ползване върху земя общинска публична собственост - за настаняване за отглеждане на пчелни семейства. Отказът е мотивиран с факта, че изрични правни норми в ЗОбС (чл. 7, ал. 2); чл. 62, ал. 2 ЗУТ - забраняват обременяване с тежест на имоти публична общинска собственост. Изводът на съда е, че жалбата на Петров е подадена срещу отказ на орган, нямащ правомощия да се произнесе по допустимостта и молбата за предоставяне право на ползване на общински имоти - компетентен за това е общинския съвет, поради което обявил нищожността на отказа и изпратил делото като преписка по компетентност на Общински съвет - Плевен. Учредяване на право на ползване на лица, определени със закон, без провеждане на търг или конкурс, е с решение на Общинския съвет (чл. 34 ЗОбС). Административният орган носи тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за законност на административния акт (Арг.: чл. 170, ал. 1 от АПК) и от доказателствата към преписката е установено, че отказът е издаден от надлежен орган на държавната власт, но извън пределите на неговата материална (предметна) компетентност, поради което е е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Изтъкнатите в жалбата пространни доводи за незаконосъобразността му, доколкото касаят преклудираното право на съдебна защита по чл. 145, ал. 1 от АПК, са неотносими към спора за нищожност и не следва да се обсъждат. С оглед изложеното, при постановяване на оспореното решение, не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,